- Майко мила - изпелтечи Кърнсбик.
Положението на улицата вече не напомняше за битка - беше битка. Хората се лутаха насам-натам и пелтечеха несвързано, огрени от разрастващите се огньове от страната на Папа Ринг. Проблясваха остриета, сблъскваха се тела, падаха, търкаляха се, валяха се в потока, нямаше ясно обозначени страни. Някой хвърли запалена бутилка, която се разби на един от покривите и огнените й езици погълнаха жадно тръстиката, въпреки че беше влажна.
Маджуд зърна Кмета на балкона си. Наблюдаваше спокойно какофонията под себе си, сочеше с пръст и даваше нареждания на един от хората си до нея. Той остана с впечатлението, че намеренията й са били далеч от това да изчака със скръстени ръце края на боя и покорно да се примири с изхода му.
Полетяха горящи стрели. Една се заби в калта само на крачка от тях. Ушите на Маджуд кънтяха от крясъците на множество непознати езици. Чу се нов оглушителен трясък и той се сниши, покрил глава с ръце при вида на полетелите отломки от натрошено дърво и кълба дим.
Някакъв тип влачеше за косата жена и тя риташе като луда във въздуха.
- Оле, майко - не спираше да повтаря Кърнсбик.
Нечия ръка сграбчи Маджуд за глезена, но той я фрасна с плоската част на острието и продължи, без да поглежда надолу. Стараеше се да се придържа близо до верандите на къщите от страната на Кмета. Високо горе, на върха на една от колоните, забеляза три силуета. Двама държаха лъкове, а третият палеше натопените в катран стрели, които те спокойно и невъзмутимо запращаха към постройките от другата страна на улицата. Къщата с табела „Чукане“ вече гореше буйно. Жена се хвърли от балкона и се сгромоляса с писък в калта. Наблизо лежаха два трупа. Малко по-нататък четирима мъже стояха с извадени мечове и наблюдаваха улицата. Един от тях пушеше лула. Маджуд го позна, беше едно от крупиетата в „Храма на зара“.
Кърнсбик дръпна ръката си:
- Не трябва ли да...
- Не! - отсече Маджуд и го повлече напред. - Не трябва.
Милосърдието, наред с всички останали атрибути на цивилизацията,
беше лукс, който не можеха да си позволят. Измъкна ключа от магазина и без да откъсва очи от улицата, го натика в треперещата ръка на Кърнсбик.
- Оле, майко - изхлипа за пореден път изобретателят, докато се бореше с ключалката.
Двамата връхлетяха в магазина и тихият му, предвещаващ сигурност сумрак ги обгърна. Стъклените повърхности блещукаха в оранжево, жълто и червено от пламъците навън. Маджуд затръшна с рамо вратата и въздъхна от облекчение при шума на спускащото се резе. Усети ръка на рамото си, извърна се рязко и почти отнесе главата на Темпъл с меча си.
- Какво става, за бога? - през напрегнатото лице на Темпъл пробяга сноп светлина от прозореца. - Кой спечели?
Маджуд свали меча, опря върха му на пода и се облегна тежко на дръжката, превит на две и запъхтян:
- Лам размаза Златния от бой. В буквалния смисъл.
- Майко мила - простена Кърнсбик, свлече се с гръб по стената и седна тежко на пода.
- Ами Шай? - попита Темпъл.
- Нямам представа. Нямам никаква представа какво става. - Маджуд открехна леко вратата и надникна навън. - Но предполагам, че Кмета е започнала разчистване на града.
Огньовете от страната на Папа Ринг осветяваха целия град в ярки цветове. Белият дом беше целият в пламъци. Огнените езици - убийствени и ненаситни - се издигаха високо над последния етаж. Дърветата по склона зад постройката също горяха и във въздуха летяха пепел и искри.
- Не трябва ли да излезем да помогнем? - попита Темпъл.
- Добрият търговец винаги пази неутралитет.
- Със сигурност в даден момент човек трябва да престане да бъде добър търговец и да бъде просто добър човек.
- Може би. - Маджуд затвори вратата. - Но този момент не е сега.
Стари приятели
- Така, значи! - извика Папа Ринг. Преглътна тежко и примижа към яркото слънце. - Така ще свърши всичко, а! - Челото му лъщеше от пот, според Темпъл напълно разбираемо. - Невинаги съм постъпвал както трябва! - Някой беше отскубнал халката от ухото му и разкъсаната месеста част се подмяташе отдолу при всяко завъртане на главата му. - Смея да твърдя, че няма да липсвам на много от вас! Но аз поне винаги се стараех да си държа на думата, това поне правех! Не можете да отречете, че винаги държах...
Темпъл чу Кмета да щраква с пръсти, един от хората й изрита Папа Ринг в гърба и той полетя надолу. Примката се стегна рязко и той започна да рита с крака, а въжето изскърцваше при всяко усукване на тялото му
- танцът на обесения. От единия му мърляв крачол потече пикня. Голям човек или малък, смел или страхливец, велика личност или нищожество