- Да, разбира се! - викна Кантлис и се ухили на Шай, Лам и Савиан, после изписка от болка, когато Бракио го вдигна от пода и го повлече към вратата.
- Копелета - прошепна Шай.
- Реалист, Шай - изсъска й Лам и сложи ръка на рамото й.
- Какъв късмет за всички ни - продължаваше да нарежда Коска, - да пристигна точно когато се готвите да тръгвате!
- О, аз открай време съм късметлия - промърмори Темпъл.
- Аз също - каза Шай.
- Реалист - изсъска отново Лам.
- Група от четирима винаги може да остане незабелязана - обясни на всички Коска. - Група от триста - много по-трудно!
- Двеста седемдесет и двама - каза Дружелюбния.
- Ако позволите да се намеся - Даб Суийт приближи бара. - Ако ще тръгвате към планините, ще ви трябва по-добър водач от този полумъртъв разбойник. Готов съм да ви предложа услугите си.
- Колко щедро - отвърна Коска. - А ти си?
- Даб Суийт. - Известният скаут свали шапка, разкривайки своите побелели коси. Явно беше надушил по-печеливша възможност от тази да играе ролята на пастир на стадо от неудачници на път за Старикланд.
- Известният скаут? - Суорбрек вдигна глава от записките си. - Мислех, че си по-млад.
Суийт въздъхна:
-Бях.
- Чувал ли си за него? - попита Коска.
Биографът му вирна брадичка:
- Мъж на име Мейрин Гланхор - казвам мъж, защото отказвам да използвам думата писател пред името му - публикува едно откровено долнопробно и силно преувеличено писание, основаващо се на предполагаемото му странстване.
- За това не съм давал съгласие - каза Суийт. - Но съм странствал достатъчно, в това не се съмнявайте. Стъпвал съм по всяко парче земя от тази Далечна страна, достатъчно голямо, че да побере подметката на ботуш, а това включва и планините, където отивате. - Той подкани Коска да се приближи и продължи заговорнически: - Стигал съм почти до Аш-ранк, където живеят драконовите хора. Това са светите им земи. Спътницата ми, Плачеща скала, тя е ходила дори по-нагоре, защото, видите ли... - Той замълча, за да подсили напрежението. - Тя е била една от тях.
- Вярно - обади се Плачеща скала от масата. Не беше помръднала оттам, но Корлин беше изчезнала.
- Израсла е там - каза Суийт. - Живяла е там.
- Родена там? - попита Коска.
Плачеща скала поклати тържествено глава:
- Никой не се ражда в Ашранк. - Тя захапа лулата си, давайки да се разбере, че това беше последната й дума.
- Но тя знае таен път нагоре и вие ще имате нужда от него, защото стъпите ли на свещената им земя, тези драконови копелета няма да ви приветстват с отворени обятия. Странна, жълта от сярата земя е тя, но я пазят по-ревниво от мечка - леговището си, това да знаете.
- В такъв случай двамата ще бъдете ценна придобивка за експедицията ни - каза Коска. - Какви са условията ви?
- Ще се съгласим на една двайсета част от всички намерените ценности.
- Нашата цел е търсенето на бунтовници, не на ценности.
Суийт се усмихна:
- Всяко начинание крие риск от разочарование.
- В такъв случай добре дошли в дружината! Моят юрист ще изготви споразумението.
- Двеста седемдесет и четири - каза замислено Дружелюбния. Празният му поглед спря на Темпъл. - И ти.
Коска започна да разлива питиета по чашите.
- Защо всички наистина интересни хора са в напреднала възраст? -Той сръчка Темпъл с лакът в ребрата. - Твоето поколение никакво го няма.
- Растем в сянката на гиганти, където осъзнаваме недостатъците си още по-остро.
- Ооо, така ми липсваше, Темпъл! Едно съм научил за четиресет години битки и война и това е, че трябва да гледаш на нещата откъм веселата им страна. Какъв език има това момче! От разговорна гледна точка имам предвид, не от сексуална, за това не мога да гарантирам. Това не го пиши, Суорбрек! - Биографът намусено задраска нещо в записките си. -Тръгваме в момента, в който хората са отпочинали и продоволствието е попълнено!
- Ще е добре да изчакаме да мине зимата - каза Суийт.
Коска се наведе към него:
- Имаш ли представа какво ще стане, ако разпусна дружината на лагер тук в продължение на четири месеца? Сегашното състояние на града е нищо в сравнение с това.
- Имаш ли представа какво ще стане, ако триста души бъдат застигнати от истинска зимна буря там горе? - изръмжа Суийт и прокара пръсти през брадата си.
- Никаква - отвърна невъзмутимо Коска, - но нямам търпение да разбера. Сграбчи момента! Това е моето мото открай време. Запиши това, Суорбрек.
Суийт повдигна вежди:
- Май скоро мотото ти ще стане: „Не си усещам шибаните крака“.