На това място снегът се беше задържал тук-там на мокри купчини, от клоните капеше вода и на Роу й се прииска да имаше истински обувки. Чу далечен протяжен вой на вълци и побягна с всички сили надолу по склона. Стъпалата й вече бяха подгизнали и краката я боляха, но продължи да тича, да прескача острите камъни, да се пързаля по сипеите, като през цялото време не забравяше да проверява посоката по звездите, както я беше учил Гъли вечерите зад хамбара, когато тя не можеше да заспи.
Снегът беше спрял, но тук долу беше натрупан и навят на дълбоки преспи. Искреше на първите лъчи на зората и скърцаше под краката й. Отпред дърветата оредяха и тя забърза натам с надеждата пред очите й да се разкрият полета и нивя, покрити с цветя поляни или може би китно градче, сгушено в хълмовете.
Закова се намясто пред ширналата се току пред краката й пропаст. Отвъд нея видя само пуста земя - черни гори и скали, прорязани и про-бодени от бялото на снега, слети в обща сивота в далечината. Нито помен от света, който познаваше. Никаква надежда за избавление. Топлината на земята също я нямаше и Роу беше премръзнала отвън, но усещаше и студа в гърдите си. Започна да духа в треперещите си шепи и се замисли дали това не беше краят на света.
- Добра среща, дъще. - Уердинур седеше кръстосал крака на земята, облегнат на един пън зад нея. Жезълът или копието му - Роу още не знаеше кое от двете - лежеше напряко в сгъвката на лакътя му. - Имаш ли месо в този вързоп? Не бях подготвен за дълъг път, а ми струваше доста тичане да те догоня.
Без да продума, тя му подаде едно парче сушено месо и седна до него. Двамата започнаха да ядат и Роу с изненада откри, че се радваше, че я беше последвал.
- Трудно е да забравиш - каза той, след като се нахрани. - Но трябва да разбереш, че с миналото е свършено. - Извади драконовата люспа, която беше оставила, и я сложи обратно на врата й, а Роу дори не опита да го спре.
- Шай ще дойде... - каза тя, но гласът й беше станал толкова тих, толкова треперещ от студа, заглушен от снега и немощен сред огромната пустош.
- Може би. Но знаеш ли колко деца съм видял да идват през живота си?
Роу замълча.
- Стотици. А знаеш ли колко семейства дойдоха да си ги търсят?
Тя преглътна и отново не отговори.
- Нито едно. - Уердинур преметна огромната си ръка през раменете й и я прегърна силно и топло. - Сега си една от нас. Някои хора избират да ни напуснат. Други ние пропъждаме. Така стана със сестра ми. Ако наистина искаш да си вървиш, никой няма да те спре. Но те чака дълъг и тежък път. И накъде? Светът извън Ашранк е една кървавочервена страна, в която няма справедливост, нито смисъл.
Роу кимна. Беше го видяла с очите си.
- Тук животът има смисъл. Тук ние се нуждаем от теб. - Той се изправи и й подаде ръка. - Може ли да ти покажа нещо чудно и прекрасно?
- Какво нещо?
- Причината Създателя да ни доведе тук. И причината ние да останем.
Тя хвана ръката му и той я качи с лекота на раменете си. Роу постави нежно ръка на обръснатата му глава и каза:
- Може ли утре да обръснем и моята глава?
- Когато си готова - отвърна той и тръгна нагоре по склона, откъдето беше дошла, следвайки следите й в снега.
ЧАСТ IV
ДРАКОНИ
Има много смехотворни неща на този свят и едно от тях е представата на белия човек, че той е по-малко дивак от останалите диваци. Марк Твен
По трима
- Какъв студ, мамка му - прошепна Шай.
Бяха намерили нещо като заслон - дупка в замръзналите корени на голямо дърво, - но когато вятърът се обърнеше, усещането беше като при леден шамар в лицето. Въпреки омотаното два пъти около главата одеяло, така че само очите й се виждаха, лицето й беше почервеняло и щипеше така, все едно беше отнесла истински шамар. Лежеше на една страна и й се пикаеше, но не смееше и да си помисли дори за сваляне на панталона - само жълта ледена висулка на задника й липсваше в момента. Придърпа палтото около раменете си, после и покритата със скреж вълча кожа, която й беше дал Суийт, размърда премръзналите си пръсти в коравите от студа ботуши и долепи безчувствените си пръсти до устата, за да използва колкото топъл дъх й беше останал и докато все още го имаше.