- Ненормалното пиянде си удържа на думата - промърмори той.
- Този път. - Шай жестоко се съмняваше, че това му е навик.
Наемниците слязоха от конете и се пръснаха из лагера. Започнаха да
отварят врати, да разпарят вкочанените като дърво платнища на палатките, крещяха и вдигаха такъв шум, че в това мъртвило човек можеше да си помисли, че е настъпил краят на света. Гледайки тази паплач, която беше на нейна страна, Шай се замисли дали беше направила правилния избор. Не че имаше много възможности. Целият й живот беше поредица от моменти като този - правиш каквото можеш, с каквито лайна разполагаш.
Лам докосна ръката й и тя проследи с поглед показалеца му, който сочеше към скривалището. Забеляза една тъмна фигура да се стрелва между дърветата и да изчезва в храсталака.
- Един е на път - изръмжа Суийт. При цялата какофония на наемниците вече не си правеше труда да говори тихо. - Сега с малко късмет ще изтича право в потайните им земи. Право в Ашранк и ще каже на драко-новите хора, че двайсетина конници са пристигнали в Бийкън.
- Престори се на слаб, когато си силен - промърмори Лам. - И на силен, когато си слаб.
- Ами другият? - попита Шай.
Плачеща скала прибра лулата си и издърпа от колана си късата дървена сопа, закривена в горния край като клюн - по-красноречив отговор на въпроса си Шай не можеше да очаква от нея, - и се промъкна ловко и чевръсто като змия зад дървото, на което седеше облегната досега.
- На работа - каза Суийт и запълзя след нея, много по-бързо откол-кото Шай някога го беше виждала да ходи изправен. Тя проследи двамата възрастни скаути, които се запромъкваха между черните дървета към скривалището на драконовите хора.
Шай остана да чака до Лам, трепереща върху замръзналата земя.
Той беше решил да продължи да бръсне главата си и явно освен от коса и брада беше успял да се освободи от всякакво чувство - всяка дълбока бръчка, изпъкнала кост или следа от тежкото му минало бяха на показ. Савиан беше извадил с върха на ножа си конците от раната на бузата му, а останалите рани от боя с Глама Златния бяха почти зараснали, готови да се изгубят сред плетеницата от стари белези. Историята на един живот на насилие и битки, изписана така ясно на това очукано като наковалня лице, как досега не я беше разчела?
Не можеше да повярва колко лесно беше някога да говори с него. Или по-скоро да му нарежда. Лам, добрият стар страхливец, така предсказуем. Безопасно и удобно, като да говориш сам на себе си. Сега помежду им лежеше пропаст, по-дълбока и по-опасна с всеки следващ ден. Толкова въпроси се въртяха из главата й, но когато най-после се реши да отвори уста, оттам изпадна точно онзи, на който вече знаеше отговора.
- Значи, изчука Кмета, а?
Лам мълча достатъчно дълго, за да си помисли, че въобще не смята да й отговаря.
- По какъвто начин си го представяш и никак не съжалявам.
- Е, явно чукането е хубаво дори и за хора, минали определена възраст.
- Не се съмнявай. Особено ако не са имали много от него дотогава.
- Но това не я спря да ти забие нож в гърба при първия удобен случай.
- А ти много обещания за вярност ли получи от Темпъл, преди да изскочи от прозореца ти?
Сега Шай замълча, преди да отговори.
- Не бих казала.
- Хм. Значи това, че чукаш някого, не му пречи да се обърне и на свой ред да те изчука отзад.
Тя въздъхна дълбоко:
- За някои от нас това само засилва шанса...
Суийт излезе с тромава походка заради огромното си палто от дърветата при скривалището и им махна с ръка. Плачеща скала се появи след него, приклекна и започна да трие сопата в снега, оставяйки бледи розови следи по снежнобялата земя.
- Предполагам, работата е свършена - каза Лам и се надигна с мъка от земята, но остана клекнал до нея.
- Предполагам, да. - Шай се уви в палтото. Беше прекалено студено, за да промени нещо с това. Обърна глава за пръв път, откакто започнаха да говорят, и го погледна. - Може ли да те питам нещо?
Видя слепоочията му да помръдват, когато стисна здраво зъби:
- Понякога невежеството е най-доброто лекарство. - Извърна поглед към нея - странен, измъчен, виновен като на убиец, хванат на местопрестъплението, на когото вече е ясно, че няма мърдане назад. - Но не знам как да те спра да не питаш. - Шай почувства стомахът й да се свива на топка от напрежение, нямаше сили да проговори, но същевременно не можеше да понесе мълчанието.
- Кой си ти? - прошепна. - Имам предвид... кой си бил? Искам да кажа... мамка му!
Забеляза движение - някой тичаше между дърветата към Суийт и Плачеща скала.