Суийт вдигна рамене:
- Стандартите в Далечна страна не са високи, генерале. Тук три пръчки накуп минават за форт.
- Е, сигурно си прав, трябва да сме благодарни за каквото имаме. Още една нощ на открито и ще трябва да чакате пролетта, за да се разтопя. Ех, как бленувам за кулите на красивия Висерин! За топлите нощи край реката! Някога градът беше мой, Суорбрек, казвал ли съм ти?
- Мисля, че сте го споменавали - примижа измъчено писателят.
- Никомо Коска, Върховен херцог на Висерин! - Старецът замълча, колкото да сръбне от малката плоска бутилка. - Но един ден всичко това ще бъде отново мое. Кулите, дворецът, уважението. Много разочарования съм преживял, така е. Гърбът ми е нашарен от белези, картина, изрисувана с бича на този зъл художник, живота. Но имам още време, нали така?
- Разбира се. - Суорбрек се изсмя престорено. - Убеден съм, че имате още много успешни години пред себе си!
- Да, само още малко време да сложа нещата в ред... - Коска се загледа в набръчканата си ръка и примижа като от болка, докато мърдаше разкривените си пръсти. - Знаеш ли, Суорбрек, едно време бях ненадминат в хвърлянето на нож. От двайсет крачки улучвах муха във въздуха. Сега? - Той прихна развеселен. - Сега не виждам на двайсет крачки в ясен ден. И от това предателство ме боли най-много. Предателството на собствената ти плът. Живееш ли достатъчно дълго, виждаш всичко в руини.
Последвалият порив на вятъра през вратата възвести пристигането на сержант Дружелюбния. Сплесканият му нос и прилепналите за главата му уши бяха леко зачервени, но по друго не личеше студът да го е притеснил с нещо. Слънце, дъжд, буря - за него беше все едно.
- Последните от колоната, както и обозът на дружината са в лагера -обяви монотонно той.
- Както и всичките хрантутници, които са ни налазили като червеи труп. - Бракио си наля ново питие.
- Не съм убеден, че ми харесва оприличаването на славното ни братство със загнояващ труп - отвърна Коска.
- Колкото и уместно да е сравнението - промърмори под нос Тем-
пъл.
- Кои успяха да стигнат дотук?
- Деветнайсет курви - започна преброяването Дружелюбния - и четирима сводници.
- Чака ги много работа - отбеляза Коска.
- . двайсет и двама каруцари и носачи, в това число сакатият Хе-джес, който продължава да настоява да говори с теб.
- Всеки иска парченце от мен! Човек ще си каже, че съм празнична торта!
- . тринайсет амбулантни търговци и калайджии, шестима от които се оплакват, че са били обрани от наемници от дружината.
- Събрал съм се с престъпници! Аз, някогашният Върховен херцог. Толкова разочарования.
- . двама ковачи, търговец на коне, търговец на кожи, гробар, един бръснар, който твърди, че имал опит като военнополеви хирург, две перачки, винар без никаква стока и седемнайсет души с необявени професии.
- Скитници и лентяи, които искат да напълнят гуши с трохите от масата ми! Не останаха ли чест и доблест на този свят, Темпъл?
- Почти никакви - отвърна Темпъл. Собственият му запас от тях беше почти на привършване.
- А... - Коска се доближи до Дружелюбния и след поредната глътка от бутилката прошепна заговорнически, но на почти пълно всеослушание: - строго секретният фургон на началник Пайк?
- В лагера е.
- Постави го под стража.
- Всъщност какво има в него? - попита Бракио, бършейки една потекла сълза с върха на палеца си.
- Ако споделя с теб тази информация, той ще престане да бъде строго секретният фургон и ще стане просто. фургон. Мисля, ще съгласиш с мен, че така му се губи цялата загадъчност.
- Къде ще се подслони цялата тази измет? - попита Джубаир. - Няма достатъчно място дори за бойците.
- Какво е положението с гробниците? - попита Старецът.
- Празни са - отвърна Суийт. - Ограбени още преди векове.
- Бих казал, че с огън в средата ще станат достатъчно топли и уютни. Каква ирония, а, Темпъл? Героите от миналото са изритани от гробовете си, за да направят място на курви!
- Тръпна при мисълта - промърмори Темпъл и наистина потрепери при мисълта за човека, който би успял да заспи в усойната вътрешност на нечий гроб, камо ли да отиде там с курва.
- Не искам да прекъсвам приготовленията, генерале - каза Суийт, -но по-добре да тръгвам.