- Разбира се! Славата е като хляба, бързо се разваля с времето! Кой го беше казал, Фаранс или Столикус? Какъв е планът ти?
- Надявам се този съгледвач да изтича право при драконовите си приятелчета и да им каже, че не повече от двайсет души са дошли в Бий-кън.
- Най-добрият враг е обърканият враг, заблуденият! А това Фаранс ли беше? Или Бяловелд? - Коска хвърли пълен с презрение поглед на погълнатия в записките си Суорбрек. - Писатели, видял ли си един - видял си ги всичките. Какво казваше?
- Мисля, че ще започнат да се чудят дали да си останат тихо и кротко в Ашранк, без да ни обръщат внимание, или да слязат и да ни изметат оттук.
-Чака ги неприятна изненада, ако опитат - изкиска се Бракио и двойната му брадичка се разтресе.
- Ние точно това искаме - продължи Суийт. - Но те не са от хората, дето ще слязат така лесно от планината без причина. Навлезем ли обаче в земите им, това ще ги амбицира. Много са ревниви по отношение на земята си. Плачеща скала знае пътя. Знае и таен вход към Ашранк, но рискът е огромен. Вместо това ще се промъкнем там горе и ще оставим няколко хубави следи, които няма как да пропуснат. Угаснал огън, стъпки по пътя им...
- Лайно. - Джубаир произнесе думата така тържествено, все едно изричаше името на пророка.
Коска вдигна бутилката за наздравица:
-Великолепно! Да ги подмамим с лайно! Мога да се обзаложа, че Столикус не е писал за това в никоя от книгите си, а, Темпъл?
Бракио стисна с два пръста дебелата си долна устна и се замисли:
- Сигурен ли си, че ще паднат в лайнения ти капан?
- От векове са тарторите по тези земи - отвърна Суийт. - Свикнали са да избиват духове и да прогонват златотърсачи. Всичките им малки победи са ги направили арогантни. Почиват на стара слава. Независимо от това са опасни. Трябва да сте добре подготвени за тях. Не дърпайте влакното, преди да са захапали червея на куката.
Коска кимна одобрително:
- Повярвай ми, бил съм и от двете страни на засадата и съм наясно как работи. Какво е твоето мнение за плана, господарю Кантлис?
Окаяният бандит беше натъпкал слама под прокъсаните си по шевовете дрехи в отчаян опит да ги направи по-топли и до този момент беше седял мълчаливо в ъгъла, подсмърчайки тихо и разтривайки счупената си ръка, но когато чу името си, това видимо го ободри и той закима енергично, все едно одобрението му беше гаранция за успеха на всяко начинание.
- Звучи добре. Мислят си, че всичко тук им принадлежи, за това мога да гарантирам. А и този Уердинур, той уби приятеля ми, Черното. Очисти го просто ей така, без да му мигне окото. Може ли. - той облиза напуканите си устни и посочи към малката плоска бутилка в ръката на Коска.
- Разбира се. - Старецът пресуши на един дъх бутилката, обърна я с гърлото надолу, за да му покаже, че е празна, и повдигна извинително рамене. - Капитан Джубаир е подбрал осем от най-опитните си мъже, които ще ви придружат.
Суийт изгледа косо огромния кантик и от погледа му стана ясно, че не беше очарован от идеята.
- Предпочитам да работя с хора, на които знам, че мога да разчитам.
- Ние също, но нима наистина има такива в днешно време, как мислиш, Темпъл?
- Едва неколцина. - И Темпъл не броеше себе си в това число, нито пък който и да е от присъстващите.
- Нямате ми доверие? - Суийт изглеждаше истински засегнат.
- Човешката природа често ме е разочаровала - отвърна Коска. -След деня, в който Върховната херцогиня Сафелайн се обърна срещу мен и отрови любимата ми метреса, си поставих за цел никога да не обременявам работните си взаимоотношения с неща като доверие.
Бракио се оригна шумно:
- Най-добре да се държим един другиго под око. Да сме винаги нащрек, добре въоръжени и взаимно подозрителни и да дадем приоритет на личните си интереси.
- Добре казано! - Коска се плесна по бедрото. - По този начин доверието става скрит в ботуша нож - тайно оръжие, на което да се позовеш в отчаяни моменти.
- Опитах нож в ботуша - промърмори Бракио и потупа накичените по гърдите си. - Убиваше ужасно.
- Да вървим - избоботи Джубаир. - Времето лети, а Божията работа стои несвършена.
- Че има работа за вършене, има - каза Суийт, вдигна яката на огромното си кожено палто до ушите и излезе навън.
Коска надигна бутилката, осъзна, че беше празна, и протегна очаквателно ръка:
- Някой да донесе пиене! Темпъл, ела, говори ми както преди! Дай ми утеха, Темпъл, дай ми съвет!
Темпъл пое дълбоко дъх:
- Не знам какъв съвет мога да ти дам. Прекалено далеч сме от всякакви закони.
- Не говоря за закони, човече, за праведния път говоря! Благодаря -обърна се към Дружелюбния, който започна да прелива от току-що отворена бутилка в по-малката в треперещата ръка на Коска с учудваща прецизност. - Чувствам се така, сякаш се нося по теченията в непознато море, а моралният ми компас се върти като побъркан! Намери ми звездата, по която да се водя, Темпъл! Бог, човече, говори ми за Бог!