Очите на момчето прескочиха от нея на Лам, върхът на стрелата също. Лам дори не трепна, пусна обратно края на одеялото и бавно се изправи. Шай се досети, че погледнат през невинните очи на момчето, той изглеждаше всичко друго, но не и безобиден. Гъстата му брада не успяваше да скрие белезите и само поглед беше достатъчен да се досетиш, че с подобна колекция човек не се сдобива случайно, колкото и да е нескопосан с бръснача. Шай предполагаше, че ги е получил в битки в Севера, но ако тогава е бил боец, сега от някогашния му боен дух не беше останало нищо. Най-обикновен страхливец, както винаги казваше тя. Но момчето нямаше как да знае това.
-Ние преследваме едни хора - продължи Шай кротко, спокойно, притегляйки очите на момчето и върха на стрелата обратно към себе си. -Изгориха фермата ни край Скуеърдийл. - Изгориха я, убиха човек, който работеше за нас, и отвлякоха брат ми и сестра ми... - Гласът й потрепери и тя преглътна тежко. - От тогава ги следваме.
- Май са минали и оттук - каза Лам.
- Вървим по следите им. Може би двайсет мъже, яздят бързо. - Върхът на стрелата се спусна леко към земята. - Минали са през още няколко ферми. Същата работа. После ги проследихме през гората. Накрая - до тук.
- Бях излязъл на лов - промълви момчето.
Шай кимна разбиращо:
- Ние бяхме в града. Да продадем зърното.
- Върнах се и. - За най-голямо облекчение на Шай върхът на стрелата се насочи към земята. - Нищо не можех да направя.
-Не.
- Отвели са брат ми.
- Как се казва?
- Евин. На девет е.
Настъпи тишина, нарушена само от капките от листата на дърветата и накрая тихото скърцане на лъка, когато момчето отпусна тетивата.
- Знаеш ли кои са? - попита Лам.
- Не ги видях.
- Знаеш ли защо са отвлекли брат ти?
- Казах ти, не бях тук. Не бях тук.
- Добре, добре - успокои го Шай. - Разбирам.
- Преследвате ги, така ли? - попита момчето.
- Просто вървим по следите им - отвърна Лам.
- И ще си вземете обратно брат ти и сестра ти?
- Можеш да се обзаложиш - каза Шай, сякаш успехът им зависеше от това с колко увереност го казваше.
- Ще спасите ли и моя брат?
Шай погледна към Лам и той отвърна на погледа й, но не каза нищо.
- Ще опитаме - каза Шай.
- В такъв случай идвам с вас - каза момчето.
- Сигурен ли си? - попита Лам след кратко мълчание.
- Мога да се справя с каквото трябва, дърто копеле! - изкрещя момчето и вените на шията му изскочиха.
Лам не потрепна.
- Все още не знаем какво ще трябва.
- Имаме място във фургона, щом си готов да се включиш. - Шай протегна ръка към момчето. Той я изгледа за секунда, после пристъпи напред и я стисна силно, както обикновено правеха мъжете, когато искаха да изглеждат по-корави, отколкото са.
- Казвам се Лийф.
- Това твоите ли са? - кимна към двете тела Шай.
Момчето примига учестено:
- Опитах да ги погреба, но земята е твърда, а нямам нищо за копане. - Той потри с палец нащърбените нокти на пръстите си. - Опитах.
- Искаш ли помощ? - попита го Шай.
Той увеси глава, лицето му посърна и се сгърчи, после кимна бавно.
- Всеки има нужда от помощ понякога - каза Лам. - Ще донеса лопатите.
Шай протегна ръка, поколеба се за момент, но накрая я сложи нежно на рамото на Лийф. Беше напрегнато, сякаш всеки момент щеше да се отърси от нея, но той не помръдна и тя изпита облекчение, че не го направи. Може би тя имаше повече нужда от тази ръка на рамото му отколкото той.
Продължиха напред, вече трима, но друго не се промени. Все същият вятър в лицето, същото небе над главата, същата следа пред очите и все същото напрегнато мълчание помежду им. Фургонът започваше да усеща изминатото разстояние по неравния терен и с всяка следваща миля се тресеше и тракаше все повече след двата вола. Едно от колелата почти се разпадаше в железния си обръч. Шай почти му съчувстваше, тя самата бе на път да се разпадне. Разпрегнаха воловете и ги пуснаха да пасат. Разтовариха фургона, Лам го повдигна от единия край и ръмжейки от напрежение, го държа така, докато Шай с помощта на малкото инструменти и пироните, които бяха купили, направи каквото можа за колелото. Лийф й подаваше чука при нужда, но колкото и да му се щеше да е от полза, повече от това не успя да направи.
Следата водеше до брод на река и продължаваше от другата й страна.
Калдер и Скейл се запънаха да минат реката, но накрая Шай успя да ги убеди с помощта на остена и те изтеглиха фургона на отсрещния бряг и спряха до висока триетажна каменна мелница. Онези, които преследваха, не си бяха направили труда дори да опитат да я запалят и голямото й дървено колело пляскаше ведро в препускащия бързей на реката. На спуснати от таванския прозорец въжета висяха обесени един до друг двама мъже и жена. Вратът на единия беше счупен и се беше разтеглил до скъсване, а стъпалата на другия се поклащаха на крачка от калта, обгорени до червено.