Водачът на драконовите хора вдигна поглед и в спокойните му очи имаше тъга:
- Ако трябва да се бием, ще бъде... жалко.
- Много неща са така - отвърна Лам. - Отдавна съм се отказал да ги променям. - Изправи се и прибра меча си в ножницата. - Имаш три дни да доведеш децата в Бийкън. После аз идвам в свещената ти земя. - Изплю се във водата. - И ще водя смъртта със себе си. - Обърна се и тръгна нагоре по склона.
Шай и Уердинур се спогледаха.
- Съжалявам - каза той, - за станалото и за това, което предстои да става.
Тя се обърна и забърза след Лам. Какво повече можеше да направи?
- Нямаше предвид това, нали? - просъска тя, когато го настигна на склона. - Това за децата? Че не става дума за тях? Че си дошъл за кръв? -Спъна се, ожули крака си, изпсува и закуца нагоре. - Кажи ми, че нямаше предвид това?
- Той разбра какво точно имам предвид - отвърна троснато през рамо Лам. - Имай ми доверие.
Но точно там беше проблемът - с всеки следващ ден на Шай й ставаше все по-трудно да го прави.
- Не ми ли каза ти онзи ден, че като си тръгнал да убиваш някого, не печелиш нищо, като му го казваш?
- Рано или късно човек нарушава всяко правило - сви рамене Лам.
- Какво, по дяволите, направи? - изсъска през зъби Суийт, когато се върнаха при руините, и зарови пръсти в мократа си от пот коса.
Никой от останалите не изглеждаше особено щастлив от спонтанната им експедиция до езерото.
- Подхвърлих му стръв, която не може да пропусне.
Шай погледна към езерото през една пукнатина в стената. Уердинур не си беше направил труда да побърза и едва сега излизаше от водата. Видя го да отърсва бавно с ръка капките по тялото си и да облича робата си. После взе жезъла си, погледа известно време към руините и бавно се отдалечи.
- Направи нещата по-трудни. - Плачеща скала беше прибрала лулата си и пристягаше ремъците на раницата си, готова за път. - Сега ще тръгнат насам и няма да се забавят. Трябва да се върнем в Бийкън.
- Аз не се връщам - каза Лам.
- Какво? - погледна го Шай.
- Такава е уговорката - каза Джубаир. - Че ще ги подмами надолу.
- Вие си ги подмамвайте. Бавенето е баща на провала. Не смятам да стоя със скръстени ръце, докато Коска се изтърси тук пиян и децата ми умрат заради глупостта му.
- Какви ги приказваш, мамка му? - На Шай й беше дошло до гуша от това да не знае какво ще направи той в следващия момент. - Какъв е планът ти тогава?
- Плановете имат лошия навик да се огъват, като се опреш на тях -отвърна Лам. - Ще трябва да измислим нов.
Огромният кантик се ухили зловещо насреща му:
- Не обичам хора, които нарушават уговорките.
- Тогава опитай да ме блъснеш от скалите - изгледа го невъзмутимо Лам. - Пък да видим Бог кого обича повече.
Джубаир постави показалец на устните си и се замисли за момент. После вдигна рамене:
- Предпочитам да не занимавам Бог с дреболии.
Диваци
- Завърших копието! - викна Пит и го показа на баща си. Стараеше се с всички сили да произнася правилно новите думи, точно както го учеше Роу.
Беше добро копие. Шебат му помогна с увиването и стягането на кожата и каза, че било отлично копие, а всички потвърдиха, че единственият, който знае повече за оръжията от Шебат, е самият Създател, което не беше чудно, защото той знаеше за всичко повече от всички. Накратко, Шебат разбираше от оръжия и щом той казваше, че копието беше добро, значи в това нямаше съмнение.
- Хубаво - каза бащата на Пит, но дори не погледна. Вървеше бързо и босите му стъпала пляскаха шумно по матовата бронзова плоча на земята. Беше намръщен.
Пит не беше сигурен дали някога го беше виждал намръщен. Зачуди се дали не беше направил нещо лошо. А също дали баща му някак не е разбрал, че той все още мисли, че новото му име звучи някак странно. Почувства се неблагодарен и виновен. Тревожеше се, че може, без да иска, да е направил нещо много лошо.
- Какво съм направил? - попита. Трябваше да тича, за да настигне баща си. Освен това осъзна, че без да иска, беше заговорил на стария език.
Баща му спря и го погледна смръщено отгоре и на Пит му се стори, че го гледаше от много, ама много високо.
- Кой е Лам?
Пит примига объркано. Това беше последното, което би очаквал да го попита баща му.
- Лам е баща ми - отвърна, без да се замисля, но после се поправи, -беше баща ми може би... но Шай казва, че не е. - Може би никой от двамата не беше баща му, а може би и двамата, но когато си спомни за Шай, започна да си спомня за фермата и за лошите неща, и за Гъли, който казваше: „Бягайте, бягайте“, за пътуването през равнината и после в планината, и за Кантлис, който се смееше. Но не знаеше какво беше направил и започна да плаче, а от това се засрами и се разплака още по-силно. Само каза: - Не ме връщай обратно.