- Лам? - Шай отлепи с треперещи пръсти косата от лицето си.
Някой изпищя пронизително. От вратите на къщите от по-долното
ниво започнаха да излизат хора, едни с оръжия, други с инструменти, една посивяла старица с бебе на ръце. Част от тях спряха и започнаха да се озъртат, осъзнаваха, че нещо не е наред, но не знаеха какво. Други хукнаха незабавно далеч от портите, далеч от Шай, тичаха право към висока арка в скалната стена на отсрещната страна, в дъното на пещерата.
На входа й стоеше висок чернокож мъж с жезъл в ръка и им махаше да побързат. Уердинур. Зад гърба му - мъничка фигура, слаба, бледа, също с обръсната глава. Но въпреки това Шай я позна.
- Роу! - изкрещя с всички сили, но гласът й бе удавен в шума. Тропотът и дрънченето от започналата битка кънтяха във високия скален таван, отекваха от всяка стена, идваха едновременно отвсякъде и никъде. Тя опря длани в каменния парапет и прелетя над него, прескочи един канал, по който течеше вода, и залитна стреснато назад, когато нечия огромна фигура изникна току до нея. Оказа се просто ствол на дърво, издялан във формата на неестествено усукано човешко тяло. Продължи да тича, прекоси широкото пространство отпред, заобиколи една ниска дълга постройка и се закова на място.
Пред нея се бяха събрали група драконови хора. Трима възрастни мъже, две възрастни жени и момче - всичките с обръснати глави, въоръжени и с явното намерение да останат, където са.
- Разкарайте се от пътя ми! - изкрещя Шай и размаха меча.
Шай знаеше, че не изглежда страховит противник, затова остана леко изненадана, когато ги видя да отстъпват. Тогава стрела от арбалет се заби в корема на един от мъжете, той изпусна копието си и я стисна с две ръце. Останалите се обърнаха и побягнаха. Шай чу стъпки зад гърба си и в следващия момент наемниците профучаха с крясъци покрай нея. Един настигна възрастна жена и посече гърба й.
Шай погледна към високата арка с двете черни колони от двете й страни, но Уердинур беше изчезнал. Роу - също, ако това беше тя. Трябваше да е тя.
Хукна натам.
Ако в Коска беше останало нещо достойно за възхищение, явно опасността го изваждаше на показ. Темпъл подтичваше зад него с изкри-
вена от ужас физиономия, толкова близо до стените, че на моменти жулеше лицето си в тях. Пръстите му драпаха и сучеха подгъва на ризата му с такава сила, че всеки момент щяха да я разпорят. Дори Дружелюбния беше приклекнал и прегърбил рамене. Старецът обаче не знаеше що е страх. Не и от смъртта. Крачеше наперено през древния град, без да обръща никакво внимание на прелитащите от време на време стрели. Очите му горяха, походката му беше леко несигурна заради изпития алкохол, но брадичката му беше вдигната гордо, докато раздаваше заповеди, които като никога не бяха безсмислени.
- Свалете онзи стрелец! - той посочи със сабята си към жена на терасата на една от постройките. - Прочистете тунелите! - махна настрани към сумрачните отвори в скалите. Не убивайте деца, ако е възможно, сделката си е сделка! - размаха заканително пръст към група кантици, вече оплискани с кръв.
Не беше ясно дали някой се вслушваше в думите му. Дружината на Милостивата ръка не беше от най-послушните в повечето случаи, а този дори не предполагаше вероятност за промяна.
За разлика от Коска опасността не изваждаше на показ най-доброто у Темпъл. Чувстваше се точно така, както при обсадата на Дагоска. Плувнал в пот в онази вмирисана болница, треперещите му ръце изпускат превръзките, късат дрехите на умрелите, за да направят нови. Подават кофите с вода по веригата, водата се плиска. Цяла нощ, без почивка. Но напразно. Всичко изгоря, така или иначе. Плака за всяка смърт. От мъка. От облекчение, че е още жив. От страх, че може да е дошъл неговият ред. Месеци страх, вечно в страх. Оттогава живееше постоянно в страх.
Група наемници се бяха събрали около един старец. Той крещеше през зъби на неразбираем език, наподобяващ този на Старата империя, съскаше ругатни и размахваше яростно копието си с две ръце. На Темпъл не му трябваше много, за да се досети, че беше сляп. Наемниците го чакаха да се обърне на една страна и някой се стрелкаше напред и го ръгва-ше в гърба, а когато той се извърнеше натам, друг наемник му оказваше честта от другата страна. Робата му беше потъмняла от кръв.
- Не трябва ли да ги спрем? - промърмори Темпъл.
- Разбира се - каза Коска. - Дружелюбен?
Сержантът сграбчи копието на стареца точно под острието, измъкна с другата ръка сатър изпод палтото си и с добре премерен удар разцепи главата му почти на половина. Изчака тялото му да се свлече на земята и захвърли настрани копието.