- Вземи това, задник! - изкрещя последният наемник, прицели се и стреля. Стрелата му отскочи от щита на Уердинур, запремята се във въздуха - ярка оранжева топлийка в мастиленочерната тъмнина - и изчезна от поглед. - Е, няма къде да мърда. - Наемникът извади втора стрела от колчана си и се зае да натяга отново арбалета. - Още няколко стрелци и ще го спипаме. Рано или късно. Хич не му бери грижа...
Нещо просветна в периферното зрение на Шай и наемникът се блъсна с гръб в стената. От гърдите му стърчеше копието на Уердинур.
- Ооо - изстена той, свлече се по задник на земята и отпусна бавно арбалета до себе си. Шай понечи да тръгне към него, когато усети лек допир по рамото си.
Зад гърба й стоеше Лам, но присъствието му не й вдъхна никаква увереност. Беше свалил палтото си и беше останал само по кожен елек - всички белези и мускули на показ, - мечът му, целият нащърбен, беше счупен по средата на острието, а ръката му беше омазана с кръв до лакътя.
- Лам? - прошепна Шай. Той дори не я погледна. Отмести я небрежно от пътя си с опакото на ръката. Черните му очи бяха вперени в моста. Мускулите по гърба му бяха изскочили чак до тила, главата му - леко килната на една страна, а по бледата му кожа лъщяха капки пот и кръв. Устните му бяха разтегнати в широка като на череп усмивка. Шай се отдръпна боязливо от пътя му, все едно не той, а смъртта я бе потупала по рамото. И може би не беше далеч от истината.
Сякаш отдавна чакал срещата им, Уердинур изтегли спокойно меча си - дълго матово острие със сребриста буква под гарда на дръжката.
- Някога имах същия. - Лам захвърли счупения си меч и той се плъзна по земята и изчезна в бездната.
- Изработен е от самия Създател - отвърна Уердинур. - Трябвало е да го запазиш.
- Един приятел ми го открадна. - Лам отиде до една от наковалните и стисна края на лежащ отгоре й стоманен прът, дълъг почти колкото Шай. - А с него и всичко останало, което имах. - Тръгна към моста, влачейки след себе си пръта, чийто край застърга остро по камъка. - И пак беше повече, отколкото заслужавах.
Шай искаше да му каже да не тръгва натам, но не намери сили да изрече думите на глас. Сякаш не й стигаше въздух. Същевременно не виждаше друг път през бездната и не смяташе да се отказва. Затова прибра меча в ножницата и свали лъка от гърба си. Уердинур видя това и започна да отстъпва предпазливо назад. Стъпваше леко и грациозно на пръстите на босите си стъпала, спокоен и уверен, сякаш имаше на разположение цяла танцувална зала, а не просто две крачки гол камък.
- Казах ти, че ще се върна - каза Лам и стъпи на моста.
- И ето те тук - отвърна Уердинур.
Лам подритна с върха на ботуша си трупа на мъртвия наемник, той се претърколи от моста и изчезна безшумно в бездната.
- Казах ти, че ще водя смъртта със себе си.
- И го направи. Сигурно си доволен от себе си.
- Ще съм доволен, когато се разкараш от пътя ми. - Лам спря на няколко крачки от Уердинур. Зад гърба му остана следа от блещукащи на моста стъпки. Двамата възрастни мъже се измериха с погледи в средата на моста.
- Наистина ли мислиш, че правото е на твоя страна? - попита драко-новият човек.
- Кой го е грижа за правото? - Лам скочи напред, изнесе пръта над главата си и го стовари върху щита на Уердинур. Оглушителният трясък накара Шай да подскочи. В средата на драконовия щит се появи дълбока вдлъбнатина, а единият му ръб беше огънат назад. Уердинур беше паднал по гръб, но Шай го видя да скача отново на крака от самия ръб на моста. Ехото още не беше заглъхнало, когато Лам изрева и замахна отново.
Този път Уердинур беше готов. Наклони щита си, така че прътът да се отплесне от него, и замахна с меча. Лам се дръпна светкавично и острието профуча на косъм от главата му, заби юмрук в брадичката на Уер-динур и го запрати назад. От устата му пръсна кръв, но той се окопити бързо. Атакува първо отляво и веднага след това отдясно и от стоманения прът хвръкнаха искри, когато Лам го вдигна пред себе си, за да парира ударите.
Шай опъна тетивата, но колкото и близко да беше, не посмя да пусне стрелата, не можеше да знае кого ще улучи - движенията им бяха прека-лено бързи, нечовешки бързи, мълниеносни, една погрешна крачка, едно трепване и това щеше да е краят. Ръката й трепереше, докато пристъпяше бавно напред по моста, търсейки удобния момент. Но винаги се оказваше секунди по-бавна. Потта се стичаше по клепачите й всеки път, когато отместваше очи от двамата възрастни мъже, за да погледне в бездната.
Уердинур предвиди следващия удар на Лам и се гмурна с лекота под стоманения прът, неочаквано бърз и повратлив за телосложението си. Стоманеният прът изтрещя оглушително в камъка на моста сред фонтан от искри. Лам залитна и изгуби равновесие, което даде на Уердинур възможността да замахне с меча отстрани. Лам дръпна рязко глава и острието, вместо да я разполови, успя само да остави кървава резка по бузата му с върха си. Той залитна силно назад и последната му крачка го спря на самия ръб на пропастта. Уердинур атакува моментално, но макар и само за миг, между двамата се беше отворило пространство.