Шай може и да не беше от хората, които ги биваше в чакане, но се славеше с това, че дойдеше ли моментът - скачаше с главата напред. Дори не се замисли да стреля. Пръстите й сами пуснаха стрелата и тя полетя в тъмнината, закачи ръба на щита и потъна в дясната ръка на Уердинур, точно под рамото. Той изръмжа и мечът му се отпусна надолу, задирайки с върха си в камъка. Шай свали лъка, не можеше да повярва, че се беше престрашила да стреля, камо ли, че стрелата й бе попаднала в целта.
Лам изрева като звяр и започна да млати с дългия прът. Въртеше го с такава лекота, все едно беше върбова клонка, и започна да размята Уерди-нур наляво-надясно назад по моста. Дори и да не беше стрелата на Шай в ръката му, той нямаше никаква възможност да атакува, всичките му усилия отиваха в борба да остане на крака. Лам продължи да напада неуморно, безмилостно и постепенно го изтика от моста към тъмната площадка. Поредният му удар отскубна щита от ръката на Уердинур, той се изтъркаля по земята и изчезна в сянката. Драконовият човек залитна назад и притисна гръб в скалата, а мечът му - окървавен от стеклата се по ръката му кръв - издрънча в камъка.
От тъмнината на портала изскочи човешка фигура и се нахвърли върху Лам, а Шай видя в ръката й да проблясва острие на нож. Лам залитна заднешком към ръба на пропастта, сграбчи нападателя си и го запрати към стената до Уердинур. Гологлавото момиче се свлече на земята и не помръдна. Беше променена, толкова променена, но Шай я позна.
Тя захвърли лъка и хукна с всичка сила по моста. Не мислеше за пропастта отдолу, не мислеше за нищо друго, освен за това как по-бързо да прекоси разстоянието до нея.
Лам измъкна с рязко движение ножа от рамото си и от острието се проточи дълга струя кръв. Захвърли го небрежно настрани като непотребна клечка за зъби. Лицето му продължаваше да е все така сковано, а налудничавата му усмивка беше цялата обагрена в червено и лъщеше като прясно отворена рана. Очите му гледаха, но не виждаха. В погледа му нямаше нищо. Не беше човекът, който се полюшва на капрата до Шай по време на дългия път през Близка страна, нито онзи, който ора безропотно нивата, който пя на децата и я поучаваше да бъде реалист. Беше друг човек, ако въобще беше човек. Беше човекът, който уби бандитите в Ейвър-сток, който отряза главата на Санджийд в равнината и който уби Глама Златния с голи ръце в кръга. Най-добрият приятел на смъртта.
Той стисна с две ръце края на стоманения прът, изнесе го назад, изви силно гръб и резките, оставени по него от меча на Създателя, просветнаха зловещо. Шай изкрещя, но напразно. Сега в него беше останала по-малко милост, отколкото в суровата зима. Безброй изминати мили, прекосени необятни пространства, а ето как, когато един стоманен прът полети надолу с ужасна сила, няколко крачки стават непосилно разстояние.
Уердинур се хвърли върху Роу и я покри с тялото си. Стоманата срещна ръката му, пречупи я като суха съчка и се стовари върху рамото му. На главата му зейна дълга дълбока рана и той загуби съзнание.
Лам вдигна пръта и замахна отново, изкрещя и от изкривените му устни пръсна слюнка. Шай скочи напред, сграбчи другия край на пръта и полетя с него нагоре. Усети порива на въздуха в лицето си, всичко се преобърна и тя се блъсна в стената с главата надолу.
После стана тихо.
Чуваше единствено някакво слабо звънтене.
Шум от хлъзгащи се по камъка крака.
Ставай, Шай.
Не можеш да се излежаваш по цял ден.
Фермата чака.
Трудно й беше дори да диша.
Напрегна сили и се отблъсна от пода или от стената, или от тавана и всичко отново се завъртя пред очите й като понесено от бързея сухо листо.
Успя ли да стане? Не. Лежи по гръб. Едната й ръка виси. Виси от ръба на площадката. Черна тъмнина и огън - далече, много далече отдолу. Не натам, лоша идея. Претърколи се на другата страна. Успя да се надигне на колене, зави й се свят, разтърси глава да преодолее замайването.
Някой крещеше, чуваше неразбираеми думи, заглъхнали гласове. Нещо се блъсна в нея и тя едва се задържа да не падне отново.