Хора, вкопчени един в друг, влачещи се по земята крака. Лам е в средата, лицето му е почервеняло от голяма рана по цялата му дължина, обезумял поглед на диво животно, крещи пронизително, ръмжи, нечленоразделни звуци.
Огромният сержант на Коска беше зад него, прокарал ръка през гърлото на Лам, дърпа назад, а челото му е цялото в пот от напрежението, но иначе напълно спокоен, леко намръщен, сякаш пресмяташе нещо наум.
Суийт държеше лявата ръка на Лам и се мяташе насам-натам като повлечен от див кон. Савиан се беше вкопчил в дясната и грачеше в ухото му: „Спри, спри, ненормално копеле такова!“. Шай видя в ръката му нож и осъзна, че не можеше да направи нищо да го спре. А също, че може би не искаше.
Лам се беше опитал да убие Роу. След всичко, през което бяха преминали, за да я открият, той се опита да я убие. Щеше да убие и нея, без значение какви обещания беше дал на майка й. Щеше да избие всички наоколо. Не можеше да го проумее. Не искаше.
Изведнъж тялото на Лам се скова и почти завлече Суийт до ръба на пропастта. Очите му се обърнаха под треперещите клепачи. В следващия момент се отпусна, пое рязко въздух и простена, постави окървавената ръка с липсващия пръст на лицето си - беше останал без сили.
Без да пуска скрития зад гърба си нож, Савиан го потупа по гърдите и каза:
- Кротко, кротко.
Шай се надигна на крака, светът беше спрял да се върти шеметно като преди, но главата й бучеше, а по тила й се стичаш кръв.
- Кротко, спокойно.
Не можеше да мърда дясната си ръка, ребрата я боляха при всяко вдишване. Тя затътри крака към портала и чу Лам да хлипа задавено зад нея.
- Кротко... кротко...
Тесният коридор беше нажежен като пещ. Беше тъмно като в рог и само отпред в далечината се виждаха жълти отблясъци. Тук-там нещо лъщеше по земята. Кръвта на Уердинур. Шай закуца към светлината, спомни си за меча и го извади, но не успя да стисне дръжката с изтръпналата си дясна ръка. Прехвърли го в лявата и продължи напред. Силите й постепенно се връщаха и тя почти подтичваше. Светлината приближи, горещината се усили и изведнъж тунелът свърши и тя видя огрени в златиста светлина камъни. Изскочи навън, закова на място, но ботушите й се из-пързаляха напред и тя се стовари по задник върху камъните. Остана на земята, подпряна на лакът, с широко отворена уста.
- Мамка му - прошепна.
Наричаха ги драконовите хора, това го знаеше. Но не би й хрумнало дори, че всъщност имаха дракон.
Лежеше в средата на просторна зала с куполовиден таван - гледка, излязла от приказките, - едновременно прекрасен и ужасяващ. Хилядите му матови люспи лъщяха на светлината на огньовете.
Не можеше да се определи големината му, така навит на кълбо, но главата му беше голяма колкото човек. Зъбите му бяха дълги и остри като кинжали. Нямаше нокти. Няколкото му крака завършваха не със стъпала, а с ръце, по чиито фини метални пръсти блестяха златни пръстени. Под сгънатите му, тънки като хартия крила зъбни колела почукваха и потрак-ваха тихо и бавно се въртяха. От решетките в ноздрите му се издигаха облачета пара. Раздвоеният му език подрънкваше като бримките на верига. През тънките цепки на клепачите му се виждаха четири изумрудени очи.
- Мамка му - прошепна отново Шай и погледът й се плъзна от дра-кона надолу към леговището му - не по-малко приказна гледка и от самия звяр. Цял хълм от монети. Антични златни и сребърни блюда. Огърлици, бокали и диадеми. Позлатени оръжия и брони. Всевъзможни бижута, инкрустирани със скъпоценни камъни. От единия край на купчината стърчеше забит накриво сребърен прът, а на края му - символът на отдавна загинал легион. Встрани от него от купчината златни монети се подаваха краката на трон от екзотично дърво, инкрустиран със златен варак. Абсурдно много злато. Само от гледна точка на количество в сравнение с леговището на дракона всяко безценно съкровище беше просто купчина дрънкулки.
- Мамка му - за пореден път прошепна Шай и зачака металният звяр да се пробуди и да излее огнения си гняв върху нищожния смутител на покоя му. Но той не помръдна и тя запълзя напред. Капките кръв по каменния под преминаха в локвички и размазани петна, после в непрекъсната струйка и тя видя Уердинур. Лежеше облегнал гръб на предния крак на дракона. Роу се беше сгушила до него, изплашена и изцапана с кръв по лицето от раната на главата си.
Шай се надигна на крака и запристъпя бавно по издълбания като купа под, целият покрит с гравирано върху камъка писмо. Стискаше отчаяно меча, който сякаш се беше сраснал с ръката й.
Когато приближи, видя още множество други неща в купчината. Пергаменти с восъчни печати. Права върху златотърсачески парцели. Банкови ордери. Документи за собственост на отдавна срутили се сгради. Завещания за имения, отдавна разделени и препродадени. Дялове в задруги, фирми и предприятия, прекратили дейност в забравени времена.