Ключове от незнайни ключалки. И черепи. Стотици човешки черепи. От празните им очи се изливаха навън златни монети и скъпоценни камъни. Има ли нещо по-скъпо и ценено от мъртвите?
Уердинур дишаше тежко. Робата му беше почерняла от кръв, натрошената му ръка лежеше неподвижна до него, а Роу се беше вкопчила в другата, все още с пречупената стрела на Шай в нея.
- Аз съм - прошепна Шай. Страхуваше се да повиши глас. Заприс-тъпя бавно с протегната напред ръка. - Роу. Аз съм.
Тя отказа да пусне ръката на възрастния мъж. Той се пресегна и отскубна внимателно пръстите й от ръката си. Побутна я към Шай и заговори тихо на своя език, после я побутна отново, този път по-настоятелно. Каза още нещо и Роу наведе глава. Очите й се наляха със сълзи и тя неохотно се отдръпна от него.
Уердинур вдигна пълни с болка очи към Шай:
- Искахме само най-доброто за тях.
Шай клекна и пое Роу в обятията си. Беше слаба, скована, леко се дърпаше от нея - нищо не беше останало от някогашната й сестра. Това далеч не беше срещата, която си беше представяла. Но беше среща все пак.
- Мамка му! - Никомо Коска стоеше пред портала и гледаше вторачено дракона и леговището му.
Сержант Дружелюбния тръгна към него, изваждайки мимоходом тежък сатър от палтото си. Стъпи с един крак върху купчината и зад тока на ботуша му се оформи малко свлачище от златни монети, човешки кости и навити на рула пергаменти. Пресегна се и чукна със сатъра муцуната на дракона.
Стоманеното острие издрънча силно, сякаш като по наковалня.
- Това е машина - каза той, свъсил вежди.
- Най-свещеното творение на Създателя - каза дрезгаво Уердинур. -Чудо, мощ и...
- Безсъмнено. - Коска се ухили до уши и започна да си вее с шапката пред лицето. Но не драконът бе привлякъл вниманието му. Беше леговището му. - Как мислиш, Дружелюбен, каква е сумата?
Сержантът повдигна вежди и пое дълбоко дъх през носа си:
- Много голяма. Да я преброя ли?
- Може би по-късно.
На лицето на сержанта се изписа разочарование.
- Чуй ме. - Уердинур се опита да се надигне на лакът, при което от дупката от стрелата потече кръв и омаза златото под рамото му. - Близо сме до пробуждането на дракона. Много близо! Работа, отнела векове. Тази година... може би следващата. Не можеш да си представиш мощта му. Бихме могли да. можем да я поделим!
Коска направи кисела физиономия:
- От опит знам, че не ме бива в деленето.
- Ще прокудим външноземците от планината и светът ще е отново както преди, както в Старите времена. А ти. каквото поискаш - твое е!
Коска се усмихна, сложи ръце на кръста си и вдигна поглед към дракона.
- Чудно творение, спор няма. Великолепна реликва от старите времена. Но срещу онова, което вече се изсипва през равнината? Срещу легионите на глупостта? Търговци, фермери, правачи на дрънкулки и раз-листвачи на хартийки? Срещу нескончаемия потоп от дребни алчни хорица? - Той махна вяло с шапката си към дракона. - Това тук и всичко като него ще са безполезни като крава срещу рояк мравки. Няма да остане място на този свят за магическото и мистериозното. Те ще дойдат в свещената ти земя и ще я застроят с. шивашки ателиета. С магазини за копчета и игли. И кабинети на нотариуси. Ще превърнат града ти в жалко подобие на мястото, откъдето са дошли. - Възрастният наемник се почеса замислено по пъпчасалата шия. - Сигурно ти се иска да не е така. На мен ми се иска да не е така. Но е точно така. Изморих се от загубени каузи. Времето на хората като мен си отива. А това на хората като теб? -Той избърса петънце кръв под нокътя си. - Отминало е толкова отдавна, че все едно въобще не го е имало.
Уердинур протегна към него счупената си ръка с увиснала надолу китка и издута кожа под напора на пречупените отдолу кости:
- Не разбираш какво ти предлагам!
- О, разбирам. - Коска стъпи върху един позлатен шлем и се надвеси усмихнат над Дясната ръка на Създателя. - Сигурно ще се изненадаш, като чуеш, но са ми отправяли какви ли не чудати предложения. Скрити съкровища, власт, търговски права върху целия бряг на Кадир, веднъж дори цял град, вярно, в лошо състояние, но все пак. И така разбрах. -той се вгледа замислено във вдигащите пара ноздри на дракона - с огромно разочарование, разбира се, защото и аз като всеки друг съм мечтател и романтик. - взе една златна монета и я вдигна пред очите си, - така разбрах, че една марка струва повече от хиляда обещания.