-Лам.
Той клекна с пъшкане до нея и изтупа пръстта от ръкавиците си.
- Какво има?
- Изглежда, трима са се отделили тук и са поели на югоизток. Останалите са продължили на запад. Какво мислиш?
- Опитвам се да не мисля. Ти си по разчитането на следите. Само де-то нямам идея кога стана толкова добра в това.
- Нищо работа, просто гледам и обмислям видяното. - Шай не искаше да му казва, че да преследваш хора и теб да те преследват, са двете страни на една и съща монета, а също, че в последното имаше две години неприятен опит.
- Разделили са се, значи? - намеси се Лийф.
Лам зачопли ухото си и погледна на юг:
- Неразбирателство помежду им?
- Възможно е - отвърна Шай. - Но също е възможно да са ги изпратили да обиколят и да излязат в гръб, за да проверят дали някой не ги следва.
Лийф посегна за стрела и очите му зашариха по хоризонта.
Лам свали ръката му.
- Ако са тръгнали да правят това, досега да са ни видели. - Той продължи да гледа на юг, покрай гората, към ниското било на един хълм, на-където Шай предполагаше, че са тръгнали тримата. - Не. Мисля, че на тези просто им е дошло до гуша. Може би са си казали, че нещата са стигнали прекалено далеч. Може да са започнали да се питат дали няма скоро и те да виснат на въжето. Както и да е, ние тръгваме след тях. Надявам се да ги настигнем, преди на тая каруца да й се разпаднат колелата. Или на мен - краката - добави той, докато се покатерваше с мъка на капрата.
- Децата не са с тях - каза Лийф и лицето му посърна.
- Не са. - Лам си сложи шапката и я намести. - Но те може да ни насочат в правилната посока. Трябва да поправим както трябва фургона, да си набавим нови волове или да си вземем коне. Трябва ни и храна. Може тези тримата да...
- Ти, дърт страхливецо.
Настъпи тишина. После Лам кимна към Шай:
- Двамата с нея я дъвчем тази тема от години, ти няма какво повече да кажеш по въпроса. - Шай погледна към тях - момчето, застанало до фургона, гледащо ядосано изотдолу към Лам на капрата, който го изгледа невъзмутимо отвисоко.
- Трябва да продължим след децата, иначе. - поде с изкривена от гняв уста Лийф.
- Качвай се във фургона, момче, иначе ще вървиш след децата пеша.
Лийф понечи да отговори нещо, но Шай го стисна за ръката.
- И аз искам не по-малко от теб да ги настигнем, но Лам е прав. Това са двайсет мъже, лоши хора, въоръжени и готови на всичко. Нищо повече не можем да направим.
- Но все някога ще ги настигнем, нали? - сопна се Лийф, задъхан от гняв. - По-добре да е сега, докато моят и твоят брат са все още живи!
Шай трябваше да си признае, че той имаше известно право, но това не променяше нещата. Тя устоя на погледа му и заговори тихо и спокойно, но настоятелно:
- Качвай се във фургона, Лийф.
Този път момчето направи каквото му каза, качи се тромаво отзад и без да каже дума повече, се намести сред багажа, с гръб към нея и Лам.
Шай намести изтръпналия си от пътя задник на капрата до Лам, който плесна с юздите и Калдер и Скейл потеглиха неохотно.
- Какво ще правим, когато настигнем тези тримата? - прошепна тя, така че Лийф да не я чуе. - Вероятно и те ще са въоръжени и готови на всичко. При всички положения са по-добре въоръжени от нас.
- Тогава ние ще трябва да сме готови на повече от всичко.
Шай го погледна учудено. Този едър и добродушен северняк, който се смееше и тичаше през нивата с Пит на едното рамо и Роу - на другото, същият, който сядаше по залез-слънце с Гъли и двамата си подаваха бутилката тихомълком с часове, онзи, който през всичките тези години веднъж не посегна дори да я шамароса, въпреки че понякога тя направо си го просеше, сега беше готов да се омаже до лактите с кръв, сякаш това не беше нищо и никаква работа.
Шай знаеше, че не е нищо и никаква работа.
Тя затвори очи и спомените изплуваха един по един - лицето на Джег, след като тя го наръга, а той залита по улицата и мърмори: „Да попуша, дай да попуша“. Продавачът в магазина, ококорил насреща й очи, а ризата на гърдите му подгизва от черна кръв. Изражението на лицето на Дод със стрелата й в гърдите му и зяпналата му уста. „Защо го направи?“
Тя затърка здраво лице с ръка и по гърба й изби пот. Ударите на сърцето й кънтяха в ушите, също както тогава. Шай се заизвива в мръсните дрехи, сякаш искаше да се отскубне от тях, а така и от миналото си. Но то я беше стиснало здраво, не й даде да избяга. Сега в името на Пит и Роу трябваше отново да изцапа ръцете си. Обви с пръсти дръжката на ножа, пое дълбоко дъх и стисна зъби. Нямаше избор тогава. Няма избор и сега. А и за хора като тези, които преследваха, не си заслужаваше да рони сълзи.