Темпъл видя позната табела - „Метална работилница Маджуд и Кърнсбик“, - под която някой беше дописал старателно „Оръжия и брони, направа и поправка“. Под нея стоеше самият Абрам Маджуд, а зад него върху тесен парцел - няколко наети работници, които поддържаха запалена и готова за работа преносимата ковачница.
- Намерил си нов парцел - каза Темпъл.
- Малък. Ще ми построиш ли магазин на него?
- Може би по-късно. - Той стисна ръката на търговеца и се замисли с носталгия за дните, прекарани в честен труд за почти честен работодател. Напоследък връщането с носталгия към спомените се беше превърнало в любимо занимание. Странна работа, най-хубавите моменти от живота си човек вижда едва когато погледне назад.
- Това ли са децата? - каза Маджуд и клекна пред Роу и Пит.
- Намерихме ги - каза Шай без особен ентусиазъм.
- Радвам се. - Маджуд подаде ръка на момчето. - Ти трябва да си
Пит.
- Да - каза той и стисна тържествено ръката на търговеца.
- А ти - Роу.
Момичето извърна настрани начумерената си физиономия и не отговори.
- Тя е - отвърна вместо нея Шай. - Или по-скоро... беше тя.
Маджуд плесна с длани коленете си и се изправи:
- Убеден съм, че скоро пак ще бъде. Хората се променят.
- Напълно ли си сигурен? - попита Темпъл.
Търговецът сложи ръка на рамото му:
- Нима доказателството за това не стои пред мен?
Той се зачуди дали това беше шега, или откровен комплимент, когато познатото квичене на Коска раздра ушите му:
- Темпъл!
- Господарят ти те вика - каза Шай.
Имаше ли смисъл да спори? Извини се набързо и подвил опашка като пребито куче, затътри крака към форта. Подмина един от наемниците, чиято физиономия беше омазана до ушите, докато трескаво разкъсваше с ръце печено пиле. Двама се бореха за манерка ейл, без да искаха, извадиха тапата от гърлото и трети се хвърли помежду им, извил нагоре глава и отворил уста в напразен опит да лапне разляното. Трима бяха вдигнали на раменете си една от курвите - накичена със старинни златни бижута, с килната накриво диадема на главата - и тя крещеше с пълно гърло над бурните овации на околните:
- Аз съм кралицата на шибания Съюз! Аз съм шибаната кралица на шибания Съюз!
- Радвам се да видя, че си добре - плесна го по рамото Суорбрек и според Темпъл беше напълно откровен.
- Жив, за добре - не знам. - Беше минало много време, откакто за последно беше добре.
- Как беше?
Темпъл се замисли:
- Боя се, че нямаше героични истории за записките ти.
- Загубих надежда, че ще открия такива тук.
- Според мен най-добре е надеждите да се изоставят рано - промърмори Темпъл.
Старецът махна на тримата си капитани и те се скупчиха в заговор-ническа и леко вмирисана прегръдка пред огромния фургон на началник Пайк.
- Мои верни приятели - поде той както обикновено, когато следващата му дума щеше да е лъжа. - В момента стоим на шеметния връх на небивал успех. Но като човек, озовавал се неведнъж в подобни ситуации, мога да ви уверя, че от него няма по-страшно място на този свят, защото изгубилия равновесие на него го чака стремително и дълго падане. Успехът подлага приятелството на проверка, за каквото провалът може само да мечтае. Сега трябва да сме дважди по-внимателни с нашите хора и трижди по-предпазливи с околните.
- Съгласен - кимна Бракио и разтърси двойна гуша.
- Точно така - ухили се мазно Димбик с порозовял от студа остър
нос.
- Бог е свидетел, че е така - избоботи Джубаир и извърна очи към небето.
- О, как мога да се проваля, когато ме крепят три такива колони? Първата ни работа трябва да е прибирането на плячката. Ако остане в ръцете на хората, до сутринта ще е почти напълно пропиляна и потънала в джобовете на тези лешояди.
Мъжете изкрещяха възторжено при набиването на канелата в огромно буре, наредиха се пред него върху опръскания с червени капки сняг и започнаха да плащат с охота за всяка халба десеторно по-висока цена от тази на цялото буре.
- Утре по това време ще са сериозно задлъжнели - отбеляза Димбик и приглади с наплюнчен пръст едно кичурче на главата си.
- Затова предлагам незабавно да съберем донесените ценности, те да бъдат преброени пред всички от сержант Дружелюбния, заведени нотариално от господаря Темпъл и заключени зад три ключалки в този фургон. - Коска потупа с длан солидното дърво на въпросния фургон като олицетворение на здравия разум и надеждността на предложението си. -Димбик, подбери най-верните си хора за охраната му.