Настроението на тълпата доближи точката на кипене. Темпъл забе-ляза няколко от хората на Джубаир да вървят сред множеството и да се оглеждат внимателно.
- Потегляме на път утре сутрин! - извика Коска. - А тази вечер всеки ще получи като допълнително възнаграждение сто марки, които да похарчи, както му душа иска! - Забеляза се леко уталожване на възмущението. - Нека не разваляме този триумф с разногласия! Останете единни и ще напуснем тази пустош по-богати, отколкото някога сме мечтали. Обърнем ли се един срещу друг - наградата ни ще са провал, срам и смърт. - Той удари с юмрук нагръдника си. - Аз както винаги съм загри-жен единствено и само за сигурността на славното ни братство! Колкото по-скоро приключим с описа на плячката, толкова по-скоро ще започне празненството!
- Ами бунтовниците? - прокънтя звънко нечий глас. Инквизитор Лорсен си запробива път през тълпата към фургона и от изражението на изпитото му лице стана ясно, че не се готвеше за никакво празненство. -Къде са бунтовниците, Коска?
- Бунтовниците? А, да. Странна работа. Претършувахме Ашранк от горе до долу. Ти би ли използвал думата „претършувам“ за това, които направихме, Темпъл?
- Бих. - Бяха разбили на парчета всичко, способно да скрие монета, камо ли бунтовник.
- И нито следа от тях? - изръмжа Лорсен.
-Измамени сме! - Коска удари ядосано с юмрук по парапета. -Проклятие, каква коварна паплач са тези бунтовници! Съучастничество-то им с тези драконови хора е било само заблуда, номер!
- Техен или твой?
- Инквизиторе, обиждате ме! Не по-малко разочарован съм от вас.
- Не съм убеден! - сряза го Лорсен. - Ти все пак напълни джобовете.
Коска разпери ръце и сви безпомощно рамене:
- Наемници, какво очакваш?
Разнесе се смях сред наемниците, но работодателят им не се присъедини.
- Направи ме съучастник в грабеж! В убийство! В клане!
- Виж сега, не съм ти опирал нож в гърлото. Началник Пайк, докол-кото си спомням, искаше хаос и...
- С определена цел! Ти ни въвлече в безсмислено клане!
- А ти смислено клане ли предпочиташе? - подсмихна се Коска, но пръснатите зад Лорсен практици с черни маски на лицата явно нямаха чувство за хумор.
Инквизиторът изчака смеха да утихне.
- Вярваш ли в нещо въобще?
- Ако имам избор, не. Вярата сама по себе си, инквизиторе, не е повод за гордост. Вяра без доказателство е отличителният белег на дивака.
Лорсен поклати невярващо глава:
- Ти си едно наистина отвратително създание.
- И съм последният, който ще го отрече, но ти пропускаш нещо важно. Ти си нещо по-долу и от това. Никой не е способен на повече злини от онзи, убеден в правотата си. Няма по-пагубна кауза от възвишената. Открито признавам, че съм злодей. Именно за това ме нае. Но не съм дву-личник. - Коска обхвана с жест остатъците от дружината, наблюдаващи със затаен дъх конфронтацията му с Лорсен. - Аз имам гърла за хранене. А теб нищо не те задържа тук. Ако толкова си се устремил към вършенето на добрини, направи нещо, с което ще се гордееш. Отвори пекарна. Пресен хляб всяка сутрин - ето ти благородна кауза!
Тънките устни на инквизитора се извиха презрително:
- Нищо не те отличава от животното, нали? Лишен си от всякаква съвест. Пълна липса на морал. Не се ръководиш от нищо друго освен от личния си интерес.
Лицето на Коска придоби сериозно изражение, когато се наведе напред от парапета:
- Може би, когато преживееш повече разочарования и срещнеш повече предателство от мен, ще разбереш, инквизиторе, че няма друг ръководен принцип на този свят освен личния интерес и да, хората са животни. Съвестта е товар, който избираме да носим, а моралът е лъжа, която си казваме, за да го направим по-лек. Много пъти ми се е искало да не е така. Но е така.
Лорсен кимна бавно, без да откъсва святкащи от гняв очи от Коска.
- Ще си платиш за това.
- А, като стана дума за плащане, въпреки че ще прозвучи направо смешно, началник Пайк ми обеща петдесет хиляди марки.
- За залавянето на бунтовника Контъс!
- Точно така. Ето го.
Чу се звън на стомана, тракане на арбалети и подрънкване на брони и една дузина от хората на Джубаир излязоха напред. Оформиха кръг от извадени мечове, насочени арбалети и копия около Лам, Суийт, Шай и Савиан. Маджуд бавно придърпа към себе си ококорените от изненада деца.
- Господарю Савиан - провикна се Коска. - С най-голямо съжаление ще те помоля да предадеш оръжията си. Всичките, ако обичаш!
Лицето на Савиан остана безизразно, когато разкопча с една ръка катарамата на гърдите си и арбалетът и стрелите му изтропаха на земята. Лам го погледна и отхапа спокойно от пилешкото бутче в ръката си. Безсъмнено това беше лекият път - стоиш и гледаш. Бог му беше свидетел, Темпъл често избираше него. Прекалено често...