Той се изкатери бързо по фургона и изсъска в ухото на Коска:
- Няма нужда да го правиш!
- Нужда? Не, разбира се.
- Моля те! Какво печелиш от това?
- Да печеля? Аз? - Старецът повдигна озадачено вежди, докато Са-виан разкопчаваше бавно палтото си и вадеше едно по едно останалите си оръжия. - Не печеля абсолютно нищо. Това е целият смисъл на безко-ристността и милосърдието.
Темпъл го зяпна и замига на парцали.
- Не ми ли казваше ти самият да постъпвам както е редно? - попита Коска. - Нима не подписахме договор? Нима не прегърнахме благородната кауза на инквизитор Лорсен като своя? Нима не го разкарвахме толкова време нагоре-надолу из тази забравена от Бога пустош? Моля те, Темпъл, замълчи. Не мислех, че някога ще го кажа, но ти спъваш моралното ми израстване. - Обърна се и извика: - Ще бъдеш ли така добър, господарю Савиан, да навиеш ръкави?
Савиан се покашля, хората на Джубаир пристъпиха нервно напред, подрънквайки тихо с брони и оръжия, после той разкопча бавно най-горното копче на ризата си. Продължи надолу под изпитателния поглед на наемници, търговци и курви - замръзнали в очакване на развръзката на разигралия се спектакъл. Хеджес също беше там, видя Темпъл, по неизвестно каква причина - с грейнала на доволната му физиономия усмивка.
Савиан свали ризата и се изправи гордо. Цялото му тяло, от шията до китките на ръцете, беше изписано с различни по големина букви на дузина езици: Смърт на Съюза, Смърт на краля. Най-добрият мидър-ландец е мъртвият мидърландец. Никога на колене. Не се предавай. Без милост. Няма да има мир. Свобода. Справедливост. Кръв.
- Само ръкавите шяха да са достатъчни - каза Коска, - но ефектът е същият.
Савиан се усмихна едва:
- А ако кажа, че не съм Контъс?
- Съмнявам се, че бихме ти повярвали - отвърна Коска и погледна към Лорсен, който беше зяпнал възрастния бунтовник с жаден поглед. -Всъщност съм убеден, че не бихме ти повярвали. Някакви възражения, господарю Суийт?
Суийт примига на парцали към извадения на показ остър метал и моментално избра лекия път.
- Никакви. Шокиран съм като всеки друг от този неочакван развой на събитията.
- Сигурно се чувстваш леко притеснен от факта, че през цялото това време си пътувал рамо до рамо със закоравял убиец. - Коска се ухили до уши. - Всъщност с двама, а, господарю Лам? - Севернякът продължаваше да гризе пилето, все едно не виждаше насочената право към него стомана. - Нещо да кажеш от името на приятеля си?
- Повечето си приятели убих собственоръчно - отвърна той с пълна уста. - Дойдох за децата. Останалото е кал.
Коска притисна длан в нагръдника си и на лицето му се изписа тъга:
- Бил съм на твоето място, господарю Савиан, и искрено ти съчувствам. Когато дойде краят, човек винаги е сам.
- Безмилостен е тоя живот - отвърна Савиан, без да вдига поглед.
- Хванете го - изръмжа Лорсен и практиците му се нахвърлиха върху Савиан като отвързани кучета. За момент на Темпъл му се стори, че вижда ръката на Шай да се спуска към дръжката на ножа й, но Лам се пресегна, хвана я и сведе поглед към земята, докато практиците отвеждаха Савиан към форта. Инквизитор Лорсен спря на прага, извърна се и огледа с мрачна усмивка лагера, после изчезна вътре и затръшна с трясък вратата зад себе си.
Коска поклати невярващо глава:
- Дори едно „благодаря“ не каза. Вършенето на добро е загубена кауза, Темпъл, както неведнъж съм казвал. Строявайте се, момчета, време е за малко счетоводство!
Бракио и Димбик тръгнаха да обикалят и да изтикват хората си, нареждайки ги на опашка под съпровода на ропот и недоволно мърморене - вълнението от ареста на Савиан беше отминало и личните им проблеми отново бяха на дневен ред. Темпъл срещна погледа на Шай. Стояха така, загледани един в друг, но какво можеха да направят?
- Ще ни трябват чували и сандъци - викаше Коска. - Отворете фургона и донесете маса. Хубаво, врата и две подпори ще свършат същата работа! Суорбрек? Донеси писалка, мастило и тефтер. Не е писането, за което си дошъл, но е не по-малко отговорна задача!
- Дълбоко съм поласкан - изграчи писателят и лицето му пребледня.
- По-добре ние да тръгваме вече. - Суийт беше приближил фургона и гледаше към Коска изотдолу. - Трябва да заведем децата в Крийз.
- Разбира се, приятелю - усмихна му се отгоре Коска. - Ще липсваш на всички тук. Без твоите умения - а, да не забравяме и страховитата дарба на господаря Лам - каузата ни беше обречена. В твоя случай славните истории не са никак преувеличени, прав ли съм, Суорбрек?