- Самото превъплъщение на легендите, генерале - смотолеви писателят.
- Ще трябва да им отредим една глава от книгата. Даже две! Всичко най-хубаво на теб и спътниците ти. Ще препоръчвам услугите ти на когото срещна! - Коска се обърна, слагайки край на разговора.
Възрастният скаут се покашля:
- Остава само да уредим сметката. Доколкото си спомням, разбрахме се за една двайсета от печалбата...
- Ами моят дял? - Кантлис си проби път покрай Суийт и застана отпред, вдигнал глава към Коска. - Аз ви казах, че там ще има бунтовници! Аз намерих копелетата!
- Самата истина! - каза Коска. - Ти си един достоен крадец на деца, същински пророк! Дължим ти целия си успех!
Кървясалите очи на Кантлис грейнаха алчно:
- Значи. какво ми се полага?
Дружелюбния пристъпи зад него и просто ей така, сякаш на шега, преметна примката през главата му. Кантлис се озърна и в следващия момент Джубаир дръпна с всичка сила въжето, предварително прехвърлено през една щръкнала навън от порутената кула греда. Конопът изпращя и краката на бандита се отлепиха от земята. Единият му ритащ във въздуха крак улучи мастилницата и я разля върху тефтера в ръцете на пребледнелия като платно Суорбрек. Кантлис задрапа немощно със счупената си ръка по въжето около шията си и очите му се облещиха.
- Пито - платено! - викна Коска. Част от наемниците подеха неохотно овации. Други се разсмяха. Някой хвърли по Кантлис огризка от ябълка, но не улучи. Повечето дори не обърнаха внимание.
- О, боже - прошепна Темпъл. Зачопли копчетата на ризата си и заби поглед в намазаните с катран дъски на покрива на фургона, но така пък виждаше сянката на мятащата се фигура върху тях. - О, боже!
Дружелюбния омота въжето около един пън и го завърза. Хеджес, който допреди малко също се беше насочил към фургона, се покашля и тръгна обратно. Усмивката му се беше стопила. Шай се изплю през зъби и извърна гръб. Лам стоя и гледа, докато Кантлис не спря да рита с крака, облегнал небрежно длан на дръжката на меча, който беше взел от драконовите хора. Погледна навъсено към вратата, зад която бяха отвели Савиан, и захвърли в калта оглозгания пилешки кокал.
- Седемнайсет - каза Дружелюбния.
- Какво седемнайсет? - попита Коска.
- Пъти ритна с крака. Последния не го броя.
- Това последното беше само потръпване - каза Джубаир.
- Седемнайсет много ли е? - попита Стареца.
- Средна работа - сви рамене Дружелюбния.
Коска погледна към Суийт и повдигна очаквателно сивите си вежди:
- Та, какво казваше? Нещо за някакъв дял, мисля?
Скаутът погледна към полюшващия се на въжето Кантлис, вкара крив показалец под яката си, разтегли я и за пореден път днес избра лекия път.
- Ще да съм се объркал нещо. Май по-добре да се връщаме в Крийз, ако нямаш проблем с това?
- Както решиш. - Отдолу първият наемник обърна раницата си върху масата и от лъскавата купчина метал се разлетяха настрани злато и сребро. Стареца нахлупи шапка и оправи перото. - На добър път!
Обратно
- Този нагъзен дърт шибаняк! - кресна Суийт, шибна с пръчката надвисналите над главата си клони и посипалият се от тях сняг се стовари отгоре му. - Чеп-комо-шибаният-Пиш-коска! Този шибан дърт гъзое-бач!
- Това вече го каза веднъж - обади се Шай.
- Не, той каза „нагъзен дърт шибаняк“.
- Ще прощаваш - каза Шай. - Това е съвсем друга работа.
- Да не би да не си съгласна? - сопна й се Суийт.
- О, съгласна съм - отвърна Шай. - Голям шибаняк е, спор няма.
-Гъз... мамка му... гъз... мамка му - смушкваше коня си Суийт и
млатеше яростно стволовете на всяко дърво покрай пътя. - Ще му го върна аз на това гнусно копеле, ще видите!
- Откажи се - изръмжа Лам. - Някои неща просто не можеш да промениш. Човек трябва да е реалист.
- С тия пари, дето ми отмъкна, щях да се оттегля от занаята!
- Още дишаш, нали така? Радвай се.
- Лесно ти е на теб! Не ти изгуби цяло съкровище!
Лам го погледна:
- Изгубил съм предостатъчно.
Суийт отвори уста, но не намери думи и просто кресна още едно „Мамка му!“, преди да захвърли гневно пръчката към дърветата.
Продължиха напред сред студ и тягостно мълчание. Обкантените с желязо колела на фургона на Маджуд стържеха по земята, някъде отзад, изпод чергилото, някаква част от изобретението на Кърнсбик потракваше ритмично, копитата на конете скърцаха в снега по коловозите на пътя. Пит и Роу лежаха отзад, увити с одеяло, сгушени буза до буза, и спяха блажено. Шай ги гледа как се поклащат леко в такт с клатенето на фургона.