- Така ли?
- Когато ти изнасяше, ме заряза и намери нови приятели. После, ко-гато ти изнасяше, заряза тях, без дори едно „айде, до скоро“!
Темпъл примига стъписан:
- Мислех, че ще ме убиеш, ако не го бях направил.
-Глупости! - махна пренебрежително Коска. - Нарочил съм те за мой наследник много отдавна.
- Но... никой не ме уважава.
- Защото ти самият не се уважаваш. Съмненията, Темпъл. Нерешителност. Ти просто прекалено много се тревожиш. Рано или късно, трябва да направиш нещо по въпроса, иначе няма да постигнеш нищо. Преодолееш ли това, ще бъдеш чудесен командир. Един от най-великите. По-добър от мен. По-добър от Сазайн. От Муркато дори. Но може би ще е добра идея да поограничиш пиенето. - Коска хвърли празната си бутилка на пода, взе нова, извади тапата със зъби и я изплю настрани. - Грозен навик.
- Не искам да правя повече това - прошепна Темпъл.
- Така казваш - махна отново с ръка Коска. - Но ето те пак тук.
Темпъл се изправи рязко:
- Отивам да пикая.
Студът го зашлеви с такава сила, че почти падна върху един от пос-товите до вратата - намусен, че трябва да пази трезвен. Тръгна, поклащайки се, покрай дървената стена на чудовищния фургон на началник Пайк и се замисли колко близо бе ръката му до несметното съкровище вътре. Продължи покрай пристъпящите неспокойно коне, бълващи пара над привързаните за муцуните им торби с овес. Навлезе няколко крачки между дърветата и шумът от празненството заглъхна. Заби бутилката в замръзналия сняг и задърпа с безчувствени от изпития алкохол пръсти връзките на панталона си. Проклятие, такъв студ. Вдигна глава и примига към небето. Ярките звезди затанцуваха през черните клони на дърветата.
Генерал Темпъл. Зачуди се какво щеше да каже за това хадиш Кадия. Замисли се какво би казал Бог за това. Как се стигна дотук? Намеренията му винаги бяха добри, нали така? Винаги се беше опитвал да дава най-доброто от себе си.
Проблемът беше, че най-доброто у него беше пълна скръб.
- Боже? - провикна се провлачено към небето. - Там ли си, копеле такова? - Може би наистина беше злият разбойник, какъвто го описваше Джубаир. - Просто. дай ми знак, а? Мъничък. Насочи ме в правилната посока. Само. само ме побутни натам.
- Ако искаш, аз да те побутна?
Темпъл замръзна, все още изтръсквайки последните капки.
- Боже? Ти ли си?
- Не, глупако. - Чу скърцане на стъпки и някой издърпа бутилката от снега.
Темпъл се обърна:
- Мислех, че си тръгна.
- Върнах се. - Шай надигна бутилката и отпи. Половината й лице беше черно в тъмнината, другата - осветена от огъня в лагера. - Мислех, че никога няма да излезеш оттам - каза тя и изтри уста с опакото на ръката си.
- Чакала си?
- Малко. Пиян ли си?
- Малко.
- За нас върши работа.
- За мен също.
- Виждам - каза Шай и погледна надолу.
Темпъл осъзна, че панталонът му още беше разкопчан, и започна трескаво да връзва вървите.
- Ако толкова си искала да ми видиш оная работа, трябваше просто да помолиш.
- Прекрасно творение на природата, безсъмнено, но съм дошла за друго.
- Трябва ти добър скачач през прозорци?
- Не. Но може би ще имам нужда от помощта ти.
- Може би?
- Ако нещата минат гладко и по план, ще можеш да си допълзиш кротко до бутилката и да продължиш да давиш мъката.
- Колко често ти се случва нещата да минават гладко и по план?
- Рядко.
- Ще бъде ли опасно?
- Малко.
- Наистина малко?
Тя отпи отново:
- Не. Много.
- За Савиан ли става дума?
- Малко.
- О, боже. - Темпъл разтри нос и се помоли светът да спре поне за малко да се върти. Съмненията, това му беше проблемът. Нерешителност. Прекалено много се тревожи. Прииска му се да не беше толкова пиян. После - да е още по-пиян. Поиска знак, нали така? Защо му беше да го прави? Не очакваше, че ще го получи.
- От какво имаш нужда? - промълви той.
Остриета
Практик Уайл пъхна пръст под маската да почеше зачервеното отдолу. Обривите и прежуленото - далеч не най-лошата част от работата, но почти.
- Това е то - каза и пренареди картите, все едно така ръката му щеше да стане по-малко скапана. - Убеден съм, че вече е намерила друг.
- Ако има мозък в главата си - изръмжа Поут.
Уайл почти стовари юмрук върху масата, но се притесни, че така може да нарани ръката си, и се удържа.
- Ето това имам предвид, като казвам, че ме принизяваш и унижаваш. Предполага се, че трябва да се държим един за друг, но ти не спираш да ми се подиграваш!