- Ти пък си най-нисък.
- Какво общо има това, мамка му?
- Нищо, просто ми е забавно.
- Може би ножът ми в задника ти ще развесели мен? - Поут тръсна надолу ръка и острието на ножа блесна изневиделица от ръкава му. Обичаше да го прави. Проклет фукльо.
- Ще престанете ли най-после вие двамата, хлапета такива? - Бол-дър хвърли картите на масата, наведе напред огромното си тяло и избута ръката на Поут с ножа. - Дойдох да си почина от проклетите ми деца вкъщи, не да ставам бавачка на други.
Уайл за пореден път пренареди картите и се зачуди имаше ли някакъв шанс да спечели. Една победа, толкова много ли искаше? Но с такава скапана ръка. Баща му винаги повтаряше: „Няма калпава ръка, има само калпави играчи“, но Уайл беше на друго мнение.
Отново се почука.
- Добре, де, идвам! - провикна се Болдър, докато изтегляше резето. - Не е като да.
Нещо изтропа, Уайл вдигна поглед и видя Болдър да залита към стената, изблъскан от вратата. Беше малко пресилено, независимо колко се бяха забавили да отворят. Явно и Болдър беше на същото мнение, за-щото отвори уста да протестира и зяпна учудено, когато от нея бликна кръв. Едва тогава Уайл забеляза стърчащата от дебелата му шия дръжка на нож.
Изпусна картите си.
- Ъ? - Фенриг понечи да стане, но качените на масата крака не му позволиха.
На прага не стоеше Лорсен, а огромният северняк, онзи с многото белези. Той пристъпи озъбен в стаята и храс! Заби ножа до дръжката в лицето на Фенриг. Носът му беше сплескан под гарда на острието, той изхриптя, политна назад, ритна масата и карти и монети полетяха във въздуха.
Уайл скочи от стола и се запрепъва заднешком. Севернякът се обърна към него. Лицето му беше опръскано с кръв. Бръкна под палтото си и извади още един нож...
- Спри! - изсъска Поут. - Или ще го убия! - Някак беше успял да се добере до затворника, беше приклекнал зад облегалката на стола, за който беше завързан, и беше опрял нож в гърлото му. Винаги му сечеше бързо пипето на Поут. И добре, че имаше поне един като него.
Уайл осъзна, че беше спрял да диша, и пое шумно дъх.
Белязаният северняк отмести очи от него към Поут, после обратно, вирна леко брадичка и отпусна бавно ножа надолу.
- Доведи помощ! - викна Поут, сграбчи затворника за посивялата коса, изви главата му назад и опря върха на острието в наболата му от брада шия. - Аз държа нещата под контрол тук.
Уайл заобиколи с разтреперани колене северняка, отметна една от висящите от тавана кожи, с които беше преграден долният етаж на форта, подхлъзна се в кръвта на Болдър, излетя през вратата и хукна презглава.
- Помощ! - крещеше с цяло гърло. - Помощ!
Един от наемниците свали бутилката от устата си и го изгледа с мътен поглед:
- Кв'о?
Празненството продължаваше, чуваха се женски смях, викове и песни, хора се въргаляха мъртвопияни по земята. Никой не се наслаждаваше истински на преживяването, но продължаваха по навик, веднъж започнали, не можеха да спрат, също както потръпващ в конвулсии труп. И всичко това обагрено в ярките тонове на съскащия огън в средата. Уайл се подхлъзна в калта и падна, изправи се и свали маската от лицето си, за да изкрещи още по-силно:
-Помощ! Севернякът! Затворникът!
Някой го посочи с пръст и избухна в смях, друг му изкрещя да млъква, трети повръщаше върху едната стена на палатка. Уайл се огледа за някого, който можеше да упражни някакъв контрол и да въдвори малко ред в този хаос, и изведнъж някой го сграбчи за ръката.
- Какви ги плямпаш? - Оказа се самият генерал Коска с помътнели от пиене очи, а едната му буза беше хлътнала и омазана с пудра.
- Онзи северняк! - изпищя Уайл и се вкопчи в мърлявата му риза. -Лам! Уби Болдър! И Фенриг! - Той вдигна треперещ показалец към фор-та. - Там, вътре!
Трябваше да му го признае, Коска реагира подобаващо.
- Враг в лагера! - изрева той и захвърли празната си бутилка на земята. - Обградете форта! Ти покривай вратата, никой да не излиза! Дим-бик, искам хора отзад! Ти остави жената! На оръжие, нещастници такива!
Някои скочиха на мига и се впуснаха да изпълнят заповедите му. Двама измъкнаха от някъде лъкове и ги насочиха към вратата. Някой стреля по невнимание и стрелата му се заби в жарта. Повечето обаче просто зяпаха глуповато, продължиха с веселбата или се нахилиха до уши и зачакаха развръзката на шегата.
- Какво става, по дяволите? - Лорсен се появи отнякъде с разкопчано, набързо навлечено над нощницата черно палто и щръкнала във всички посоки коса.
- Изглежда, нашият приятел Лам се опитва да освободи затворника ти - отвърна Коска. - Разкарайте се от вратата, кретени такива, това да не ви е шега?