- Не! - извика той и увереността му постепенно се възвърна. - Никой... чакай! - Забеляза движение. Ездач. - О, боже - прошепна и малкото увереност, която беше насъбрал, се изпари като дим. Още ездачи. - О, боже!
- Колко?
- Трима! Не! Петима! Не! Седем! - Бяха на стотина крачки зад тях, но скъсяваха разстоянието бързо. - О, боже! - Темпъл се тръшна обратно на тресящата се капра на фургона. - Какъв е планът сега?
- Планът беше дотук!
- Имах чувството, че ще кажеш така.
- Хвани юздите! - изкрещя Шай и ги тикна в ръцете му.
Темпъл ги дръпна като опарен:
- И какво да правя с тях?
- Можеш ли да караш?
- Зле!
- Мислех, че си работил всичко!
-Зле!
- Искаш ли да поспрем, за да ти дам един-два урока? Карай! - Тя извади ножа от колана си и му го подаде. - Или аз ще карам, а ти ще се биеш.
Темпъл преглътна тежко и пое бавно юздите.
- Ще карам. - Със сигурност има Бог. Гнусен, дребен мошеник, който в момента скъсва божествения си задник от смях на негов гръб. И далеч не му е за пръв път.
Шай се замисли каква ли част от живота й беше минала в съжаления за взети решения. Прекалено голяма, толкова знаеше. И днешният ден беше на път да се присъедини към нея.
Прехвърли се през дървения парапет и стъпи върху намазания с катран покрив на фургона, който подскачаше под краката й като разярен бик, опитващ се да хвърли от гърба си неканен ездач. Хвърли се към задната част на фургона, свали лъка от рамото си, избута преметнатата през лицето си коса и се вгледа в далечината.
- Мамка му - прошепна.
Седем ездачи, както каза Темпъл, и ги настигаха бързо. Сега трябваше просто да минат пред фургона, да свалят един-два от конете във впряга и готово. Засега бяха извън обсега на лъка, особено ако щеше да стреля от покрива на това чудо - все едно да стреляш от носещ се по бързеите сал. Биваше я с лъка, но не беше чудотворец. Погледът й се спря на капака на тавана. Остави лъка, пропълзя до него на четири крака, извади късия меч и заби върха му под ръба на металната пластина, над която лежеше прекараният през две халки катинар. Оказа се прекадено масивна и здрава. За късмет, катранът около пантите беше мазан небрежно и дървото беше доста изгнило. Тя заби върха на меча си в него и започна да върти и да дълбае, за да измъкне пантите.
- Още ли са зад нас? - чу отпред писъка на Темпъл.
- Не! - изкрещя през стиснати зъби, подпъхна острието под ръба на капака и натисна с всички сили. - Избих ги до крак!
- Наистина!
- Не, мамка му, не наистина! - Капакът се отскубна от пантите, подскочи нагоре и тя се пльосна по задник. Захвърли огънатия меч, отвори капака и се спусна в тъмната вътрешност на фургона. Колелата удариха нещо, стълбата се отскубна от ръцете й и тя се просна по корем на пода.
През капака на тавана и процепите покрай тесните прозорчета влизаше светлина. Покрай двете стени имаше масивни решетки, заключени с катинари, а зад тях - натрупани един върху друг подскачаха, потропваха и подрънкваха сандъци, кутии и кожени чанти за седла. Част от съдържанието им се беше изсипала навън - блестящо злато, искрящи скъпоценни камъни, търкалящи се насам-натам по дъските на пода монети. Пет кралски откупа и достатъчно за един-два двореца, в случай че ти се приискат. Няколко чувала бяха натрупани на пода между решетките и скърцаха под краката й. Фургонът се разклати рязко наляво-надясно на протестиращите си пружини, запращайки я от едната решетка към другата. Сграбчи един от чувалите и започна да го влачи по пода към светлата линия, тръгваща от пролуката между вратите в задната част. Тежеше ужасно, но не беше първият чувал, който й се беше налагало да мъкне - не смяташе да му се остави. Достатъчно поражения беше преживяла и знаеше как да понесе следващото, но от това не й ставаше по-леко да го прави.
Изтегли резето, изруга под нос и избърса потта от челото си. Хвана се здраво за решетките и стовари ритник върху вратите. Вятърът влетя вътре и бялата широта на платото се разкри пред нея. Размазаните спици на колелата се въртяха бясно отстрани и вдигаха сняг във въздуха. Черните фигури на преследвачите им бяха приближили. Много.
Шай измъкна ножа и разсече чувала през средата. Зарови ръка, извади шепа монети и ги хвърли навън, после отново и отново, започна да гребе и да хвърля с две ръце, сякаш сееше на нивата. Споходи я мисълта за това, че с всяка шепа изхвърляше повече, отколкото беше изкарвала с бой като бандит, с къртовски труд във фермата и с яростно пазарене в града. Загреба пълна шепа и натика монетите в джоба си - така де, какво лошо да умре човек богат? Изгреба останалото в чувала, захвърли го навън и тръгна за нов.