Колелата попаднаха в бразда, фургонът подскочи рязко нагоре и Шай полетя към ниския таван. Блъсна се в него и се строполи по лице на пода. Зави й се свят за момент, но тя се изправи отново на крака и залитайки, повлече втори чувал към блъскащите се врати, като не спираше да псува фургона, тавана му и кървящата си глава. Хвана се отново за решетките и изрита навън целия чувал. Видя го да се разпаря при удара в земята и съдържанието му да се изсипва върху снега.
Някои от преследвачите вече бяха слезли от конете, пълзяха на четири крака и се стопяваха бързо в далечината. Но останалите, явно по-ре-шителни, отколкото се беше надявала, не се бяха отказали. Надежди, какво да ги правиш? Почти успяваше да различи вече лицето на най-близкия ездач, приведен ниско над шията на коня. Остави вратата отворена, изка-тери се по стълбата и излезе на покрива.
- Още ли са зад нас? - изкрещя Темпъл?
-Да!
- Какво правиш?
- Полегнала съм, докато ги чакам да дойдат!
Теренът отпред стана неравен - платото беше пресечено от пресъхнали корита на потоци, пръснати тук-там скали и криви каменни колони. Пътят навлезе в плитка долина със стръмни склонове и колелата затрещяха още по-силно. Шай изтри с опакото на ръката кръвта от челото си, пропълзя по тресящия се покрив на фургона, взе лъка и постави стрела в тетивата. Остана за момент приклекнала до парапета и пое дълбоко дъх.
По-добре приключвай бързо, вместо да живееш в страх. По-добре приключвай бързо.
Изправи се. Първият ездач беше само на пет крачки от тряскащите се врати на фургона. Видя го как облещи очи, когато я видя. Имаше руса коса, широка брадичка и зачервени от студа бузи. Почти беше сигурна, че го беше виждала в Бийкън. Пишеше писмо и плачеше. Шай улучи коня му в гърдите. Животното изметна главата си силно назад, преплете предните си крака и двамата с ездача му се запремятаха по земята сред летящи юзди и стремена. Останалите ги заобиколиха в плавни дъги от двете им страни, а Шай приклекна и зареди нова стрела. Стори й се, че чу Темпъл да мърмори.
- Молиш ли се?
-Не!
- По-добре почвай! - Шай се изправи и до нея в парапета се заби стрела. Забеляза ездача на билото на единия склон на долината. Беше се изравнил с фургона и явно притежаваше завидни умения, защото се беше изправил на стремената на препускащия бясно кон и вече опъваше лъка и се прицелваше в нея.
- Мамка му! - Шай клекна зад парапета, стрелата профуча над главата й и се заби в парапета от другата страна. Миг по-късно до нея щръкна втора. Чуваше виковете на останалите до самия фургон отзад. Надникна внимателно и в парапета се заби нова стрела, а върхът й лъсна само на педя от лицето й. Беше виждала духове да стрелят в движение от гърба на препускащ кон и знаеше, че бяха добри, но такова нещо не беше виждала досега. Мамка му, колко нечестно. От друга страна, честност и справедливост не бяха задължителни атрибути в боя на живот и смърт.
Шай зареди стрела, пое дълбоко дъх и повдигна лъка си над парапета. На мига стрелата на онзи профуча между дървото и тетивата. В следващия тя беше на крака. Знаеше, че не може да се мери с него, но нямаше и нужда. Конят е прилична мишена.
Стрелата й потъна почти до перата в ребрата на животното и то загуби равновесие. Ездачът полетя с вик във въздуха, лъкът му се превъртя няколко пъти отгоре, после двамата с коня се изтъркаляха от другата страна на билото.
- Ха! - извика радостно тя, но когато се обърна, зад гърба й през парапета се прехвърляше мъж.
Успя да го зърне бегло. Кантик - присвил яростно очи, два реда бели зъби насред черната му брада и две извити като сърпове остриета във всяка ръка, които явно беше използвал да се изкатери по стената на летящия по пътя фургон. Ако не беше дошъл с явното намерение да я убие, сигурно щеше да се възхити на постижението му. Заплахата от смърт действа безотказно в прогонването на всякакво възхищение.
Шай запрати лъка си към него, но той го изби с една ръка, а с другата замахна отгоре. Тя се дръпна встрани и острието се заби в парапета до нея. Той посегна с другото, но Шай хвана ръката му и докато се промушваше под нея, го удари с юмрук в ребрата. Фургонът подскочи и я запрати на пода. Онзи задърпа кривото острие, но не успя да го измъкне от дървото, затова пусна дръжката и измъкна ръката си от кожения ремък около китката. Това му отне известно време и когато най-после успя да се освободи, Шай вече беше на крака, приклекнала ниско, с готов в ръката нож. Започна да описва с върха му малки кръгове във въздуха пред себе си. Двамата не откъсваха очи един от друг. Стояха здраво на дървото, приклекнали ниско, за да не успеят да ги повалят тресящият се фургон и вятърът.