Фургонът подскочи и той залитна. Отмести очи от нея съвсем за кратко, но предостатъчно. Шай скочи към него и замахна отгоре с ножа. В последния момент се сниши и го посече през крака, докато се мушваше под ръката му. Извърна се, готова да го наръга в гърба, но поредното лаш-ване на фургона я запрати с гръб в парапета.
Когато вдигна поглед, той летеше към нея и ревеше с цяло гърло. Закривеното острие описа дъга и тя се дръпна рязко назад, пропускайки го пред себе си. Видя го да свисти отгоре и този път се дръпна настрани. Покривът на фургона беше станал по-коварен и от плаващи пясъци, до-като следеше, кръстосала поглед, летящото острие на кантика. Парира следващия замах с ножа. Стоманата изстърга, кривото острие се плъзна по нейното, разпра ръкава на ризата й и поряза дълбоко лявата й пред-мишница.
Двамата застанаха отново един срещу друг, запъхтени и кървящи от раните си, но готови да продължат. Ръката й тръпнеше, когато стискаше дръжката на ножа, но пръстите й все още работеха. Финтира отляво, отдясно, опитваше се да го накара да сбърка, но той не се поддаде - не помръдваше и само размахваше това сърповидно острие пред себе си, все едно с него вадеше риба от водата, а склоновете на долината все така фуча-ха от двете страни на фургона.
Той тръсна изненадващо и Шай падна настрани. Кантикът замахна да я посече, но пропусна, тя понечи да го наръга отдолу, но ножът й просто одраска бузата му. Следващата изненада на фургона ги събра в прегръдка. Той хвана със свободната си ръка китката й и се опита да я наръга, но кривото острие се оплете в палтото й. Тя на свой ред сграбчи китката му и я изви рязко нагоре, не че искаше проклетото нещо по-близо до лицето си, но вече нямаше връщане назад. Ножовете с кървави струйки по остриетата започнаха да се поклащат над главите им, докато те залитаха напред-назад по тресящия се покрив.
Шай го ритна в коляното и то поддаде, но силата беше на негова страна и стъпка по стъпка той успя да я изтика до парапета. Започна да я натиска надолу с цялата си тежест. Заизвива ръката й с ножа и пръстите й постепенно охлабиха хватката. Бяха се озъбили един срещу друг и от устните им пръскаше слюнка. Ръбът на парапета се заби в гърба й, с периферното си зрение виждаше колелата, трамбоващи пътя - не толкова далеч от главата й, колкото й се искаше. Усети жегването на камъчета и пръст по бузата си. Лицето му беше все по-близко, по-близко, по-...
Шай стрелна глава и захапа носа му, стисна зъби и продължи да стиска колкото сила имаше. Устата й се напълни със солена кръв. Той изрева, дръпна се рязко назад и изведнъж Шай летеше. Преметна се с писък през парапета и се блъсна с всичка сила в стената на фургона. Изпъшка, ножът й издрънча на пътя и изчезна. Погледна нагоре - незнайно как беше успяла да се хване с една ръка за парапета и имаше чувството, че тя всеки момент ще се откъсне от рамото й.
Залюля се и се обърна с лице към стената. Дъхът й свистеше прони-зително през стиснатите зъби, а от гърлото й се откъсваше налудничаво квичене. Размаха крака в опит да се залюлее и да се хване и с другата ръка. Пръстите й докоснаха парапета, но не успя да се задържи, люшна се обратно и задното колело закачи върха на ботуша й. Опита отново и този път успя. Намести пръсти, стенейки и пъшкайки от напрежение. Ръцете й бяха изтръпнали, но тя не се отказа. В един момент успя да се вдигне нагоре и ръмжейки, се прехвърли през парапета.
Наемникът залиташе, през гърлото му имаше ръка, а до лицето му -озъбената физиономия на Темпъл. Шай политна към него, сграбчи с две ръце китката му и започна да извива сърповидния нож надолу. Онзи се разтресе от напрежение, от носа му течеше кръв, а погледът му беше прикован в ръката му с ножа. Каза нещо на кантикски, поклати енергично глава, повтори думата отново и отново. Дори й да разбираше какво казва, Шай не беше в настроение да слуша. Острието на ножа проби ризата и той изхриптя, докато то потъваше бавно в гърдите му. Колкото по-дълбоко потъваше, толкова повече устата му се отваряше. Накрая то спря, забито до дръжката, и той се стовари на хлъзгавия от кръвта му покрив, а Шай - върху него.
Имаше нещо в устата й. Върха на носа на кантика. Изплю го, погледна Темпъл и смотолеви:
- Кой кара?
Фургонът се килна рязко на една страна, нещо изстърга и Шай полетя във въздуха.
Темпъл изпъшка и се претърколи. Лежеше по гръб и гледаше небето, усещаше приятната хладина на снега по бузата си...
- Хъ! - Той се надигна до седнало положение и лицето му се изкриви от болките, които го прерязаха едновременно на няколко места. Огледа се трескаво.