- Винаги съм знаела, че си страхливец - каза Шай.
Той се загледа в тях от седлото.
- Никога не съм го отричал.
Пое дълбоко дъх и препусна в тръс към залязващото слънце. Роу хвана ръката на Пит. Шай застана зад тях, сложи ръка на рамото на Роу и тримата гледаха дълго след него.
Докато не се скри от поглед.
Благодарности
Както винаги, на четиримата:
Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето й;
Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушането й;
Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й;
Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме вдигат.
След което най-сърдечните ми благодарности на:
Чудесните и талантливи хора от издателството ми за Великобритания Gollancz и тяхната компания майка Orion. В частност на Саймън Спантън, Джо Флечър, Джон Уиър, Марк Стей и Джон Ууд. След това, естествено, на всички, където и да са те по света, помогнали за написването, издаването, рекламирането, превода и най-вече за продажбата на книгите ми.
На художниците, които незнайно как успяха да ми придадат класа: Дидие Графет, Дейв Синиър и Лора Брет.
На редакторите отвъд Голямата вода: Деви Пилай и Лу Андерс.
На Робърт Кърби за това, че удържа големия лош вълк от другата страна на вратата.
На всички писатели, чиито пътища пресякоха моя в интернет, в бара, в някои случаи на игралната маса за D&D или на стрелбището и които помогнаха със съвети, подкрепа, смях и идеи, които си заслужаваше да открадна. Вие знаете кои сте.
И накрая, но всъщност на първо място:
На партньорката ми в престъпленията срещу фентъзи жанра, Джилиън Редфърн. Така де, Буч Касиди не е бил сам, когато го застига славна смърт, нали?