- Ще пробваш ли, жено?
-Пробвай, кучко! - викна момчето. Гласът му започваше сериозно да лази по нервите на Шай.
Тя вдигна умиротворително ръце:
- Не търсим неприятности, но както чувам, духовете напоследък не са много миролюбиво настроени... - Пое дълбоко дъх и изчака онези да обмислят чутото. - Санджийд е свалил меча от стената.
- Санджийд? - Червената брада пристъпи нервно настрани.
- Същият. - Темпъл, явно бързо загрял, се включи в играта. - Ужасът на Далечна страна! Само на ден езда оттук са намерили избита до крак задруга. - Той облещи очи и прокара пръсти пред ушите си. - Петдесет души и нито едно ухо.
- С очите си видяхме - поде и Суийт. - Такива зверства са сътворили с труповете, че не искам да си спомням дори.
- Зверства - обади се Лам. - Направо си изповръщах червата.
- Тоя - посочи го Шай. - Червата. Та, накъдето отиват нещата, аз на ваше място щях да се замисля за малко по-стабилна порта на моста си. Онази на другия край и тя ли е в такова окаяно състояние?
- Нямаме порта на другия край - отвърна момчето, преди баща му да го скастри с поглед.
Шай пое през зъби един дълбок съскащ дъх.
- Е, ваша си работа. Моста си е ваш, но.
- Какво? - кресна Скулите.
- За късмет, с нас пътува човек на име Абрам Маджуд. Ковач за чудо и приказ, ненадминат.
- Хм - прихна Рижата брада. - И сигурно си носи цялата ковачница с него, а?
- Всъщност да - отвърна Шай. - Неговата преносима ковачница, патентована марка „Кърнсбик“.
- Неговата. какво?
- Чудно творение на модерните времена, също като моста ви - на древните - обясни със сериозно изражение на лицето Темпъл.
- Половин ден - каза Шай - и ще имате шини, нитове и панти от ковано желязо и за двете страни на моста. Толкова здрави, че ще е нужна армия, за да ги разбие.
Рижата брада облиза устни и погледна Скулите, който направи същото.
- Добре, ето какво ще направим тогава. Половин такса, ако оправите портите...
- Или минаваме безплатно, или въобще не минаваме.
- Половин такса - изръмжа Брадата.
- Кучко! - добави сина му.
Шай го изгледа иззад присвитите си клепачи:
- Ти какво ще кажеш, Суийт.
- Ще кажа, че и преди са ме обирали разбойници, само дето онези не си дадоха зор да се преструват, че не са.
- Суийт? - Тонът на Брадата рязко се смени от заплашителен към угоднически. - Ти си Даб Суийт, скаутът?
- Онзи, който убил оная червена мечка? - включи се и Скулите.
- Ей с тия две ръце й извих косматия врат - изпъчи се на седлото Су-
ийт.
- Тоя ли, бе? - викна момчето. - Тоя е джудже!
Баща му дори не се обърна, само му махна с ръка да мълчи:
- Никой не го е грижа колко е голям. Слушай какво ще ти кажа, дали не може да кръстим моста на твое име? - Той прокара ръка във въздуха между двете кули към въображаемата табела. - Ще го наречем Моста на Суийт.
Знаменитият скаут беше силно озадачен:
- Ама той е тук от поне хиляда години, приятелю. Никой няма да повярва, че аз съм го строил.
- Но ще повярват, че минаваш по него. Всеки път, когато прекосяваш тази река, само по него.
- Аз минавам оттам, откъдето е най-добре според случая. Що за скаут ще съм, ако знам само един път, не мислиш ли?
- Но ние ще казваме, че само оттук минаваш!
Суийт въздъхна:
- Абе, звучи ми като глупава идея, ама какво пък, просто име.
- Но да знаете, че той обикновено взима по петстотин марки за него - добави Шай.
- Какво? - каза Рижата брада.
- Какво? - каза Суийт.
- Ами как иначе - намеси се Темпъл. - В Адуа има собственик на фабрика за бисквити, който му плаща по хиляда марки на година само за да слага лицето му на кутията.
- Какво? - каза Скулите.
- Какво? - каза Суийт.
- Но - продължи Шай, - понеже ще използваме моста ви днес...
- Това чудно творение от Античността - добави Темпъл.
- . ще ви предложим отстъпка. Само сто и петдесет марки, задругата ни минава безплатно и можете да сложите табелата с името. Как ви се струва това? Днес изкарахте триста и петдесет марки, без да си мръднете пръста!
Скулите беше видимо доволен от „печалбата“, но Рижата брада още не беше убеден напълно:
- И ако ти платим тия пари, какво ще те спре да си продадеш името на всеки друг мост, брод или сал в Далечна страна?
- Ще изготвим споразумение, както си му е редът, ще го подпишем и.
- Споразу. мение? - запъна се на думата Брадата. - Откъде ще намериш тука кой да ти го напише?
Някои дни ги бива. Други - не. Шай плесна с ръка рамото на Темпъл, той й се усмихна, а тя на него:
- Имаме късметът да пътуваме с най-добрия юрист в цяла Старик-ланд!