- Дребни да са. - Шай се надвеси над ухото на Темпъл. - Искаше почивка от язденето зад стадото, това може да се окаже новата ти работа. Изрази малко повече вярва в думите, юристе.
- Хубаво - прошепна й Темпъл. - Но ако ще съм новият свещеник на задругата, искам ботушите на стария. - Той се качи на един от близките фургони, а насъбралите се наоколо хора запристъпяха неловко и оформиха полукръг около него. За изненада на Шай се оказа, че почти половината задруга беше дошла. Нищо не привлича хората към молитва както смъртта, каза си, а също скорошната демонстрация на Божия гняв. Всичките сулджуки бяха тук. Лейди Ингълстад - също, изправила гръб, с любопитно изражение на лицето. Повечето от курвите и сводникът им, въпреки че според Шай той не беше дошъл толкова заради словото на всемогъщия, колкото просто да си наглежда стоката.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от тихото съскане на ножа на Хеджес, който се беше заел с разфасоването на мъртвия добитък, и стърженето на лопатата на Савиан, който копаеше дупката, в която щеше да почива в мир доскорошният духовен водач на задругата. Без ботушите си. Темпъл събра длани пред гърдите си, преплете пръсти и смирено обърна лице към небето - отново ясно и дълбоко, без следа от вчерашната буря.
- Боже...
- Близо си, но не позна! - Възрастният скаут се появи на коня си, хванал небрежно юздите с два пръсти. - Добро утро, храбри спътници!
- Къде се дяна, за бога? - попита Маджуд.
- Изследвах терена. За това ми плащате, нали?
- А също и да помагаш, когато се извие буря.
- Не мога да ви водя за ръка през цялото време. Бяхме на север - посочи той с палец през рамо.
- На север - повтори Плачеща скала, която незнайно как беше успяла да влезе в лагера напълно незабелязана от противоположната посока на Суийт.
- Проследихме пътя на духовете, за да може сега да ви преведем без неприятни изненади.
- Пътя на духовете? - обади се от фургона Темпъл с опънато от тревога лице.
Суийт вдигна ръка:
- Спокойно, няма нужда още да пълните гащите. Това е Далечна страна. Духовете винаги са наблизо. Въпросът е обаче кои и колко? Опасявахме се, че може да са от хората на Санджийд.
- И? - попита Корлин.
- Преди да успеем да видим, бурята ни връхлетя. Оставаше ни само да намерим скала, до която да се подслоним и да изчакаме да отмине.
- Ъхъ - изсумтя Плачеща скала в нещо като подкрепа на думите на Суийт.
- Трябваше да сте тук - възмути се лорд Ингълстад.
- Дори и аз не мога да съм навсякъде, милорд. Но моля, не ми обръщайте внимание, продължавайте с укорите. Презрението е постоянен спътник на скаута. Всеки знае по-добре и разбира повече, докато не дойде време да покаже. Очаквах, че това е задруга от хора с достатъчно здрави сърца и хладни умове - разбираемо, милорд не е сред тях, - че да се оправят сами в една буря. А какво виждам? - Суийт нацупи устни и заки-ма, оглеждайки окаяното състояние на лагера и обитателите му. - Малко загуби откъм добитък, но пък това си беше бая буря. Можеше да е по-зле.
- Да започвам ли? - каза Темпъл.
- Ако питаш мен, не. Всъщност какво точно правиш там горе?
- Ще казва сутрешната молитва - отвърна Шай.
- Той ли? А какво стана с оня другия богомазец? Как му беше името?
- Стадото го прегази по време на бурята - отбеляза равнодушно Кор-
лин.
- Е, тогава няма нужда от име. - Суийт бръкна в една от чантите на седлото и извади бутилка. - Ами, давай тогава, юристе. - Той отпи голяма глътка.
Темпъл въздъхна и погледна към Шай. Тя вдигна рамене и изговори безмълвно: „Зад стадото“. Той въздъхна отново и вдигна очи към небето.
- Боже - поде отново. - По причини, известни само тебе, избра да заселиш много лоши хора на този свят. Хора, които ще откраднат, вместо да сътворят. Които ще разрушат, вместо да засеят и отгледат реколта в земята. Хора, които ще запалят заради едното удоволствие да гледат как нещо гори. Знам това. Срещал съм тези хора. Яздил съм с тях. - Темпъл сведе поглед за момент. - Бях един от тях.
- О, добър е юристът - промърмори Суийт и подаде бутилката на Шай.
Тя отпи, като внимаваше глътката да е само една.
- Истински чудовища, не хора, ще каже някой. - Гласът на Темпъл се издигаше и спадаше, а жестовете му бяха уверени и на място, умееше да пленява тълпата, Шай трябваше да му го признае. - Но истината е, че не се иска ни чудо, ни магия, за да накараш човека да върши злини. Просто лоша компания. Лош избор. Лош късмет. И умерена доза малодушие.
Шай подаде бутилката на Лам, но той беше така улисан в проповедта на Темпъл, че не я забеляза. Вместо него Корлин я пое от ръката й.