Шай отскубна ръката си:
- Спри да се излагаш. - Беше още прекалено тъмно, за да види лицето й, но на Темпъл му се стори, че забеляза усмивка. Тя измъкна ножа от колана си. - Това ще ти трябва.
- Собствен нож! При това голям! - Все още на колене, Темпъл вдигна победоносно юмруци към небето. - Отивам на лов! - изкрещя той.
Отнякъде се появи един от древните братовчеди на Джентили, сигурно беше ходил да се облекчава.
- На кого му пука? - избоботи навъсен той, тътрейки крака покрай Темпъл.
С първите лъчи на зората по небето задругата потегли на път, а петимата се отделиха и тръгнаха през сухата трева - Лийф на капрата на празната каруца, в която да товарят дивеча, а Темпъл на гърба на коня на Лам в отчаяна борба да го убеди, че имат обща кауза. Спряха на склона на нещо, което тук минаваше за долина, но навсякъде другаде щеше да бъде определено просто като канавка, и пред тях се разкри рехавата горичка в подножието й, състояща се от чепати пожълтели дървета. Суийт седеше отпуснато на седлото и оглеждаше невзрачната растителност. Какво точно очакваше да види, бог знае.
- Горе-долу бива? - изръмжа той на Плачеща скала.
- Горе-долу. - Тя смушка стария си сив кон и петимата поеха надолу по полегатия склон.
Мускулестите елени, които изскачаха измежду дърветата пред арбалета на Суийт и лъка на Шай, изискваха различен подход от този за едрия рогат добитък, който висеше на куките във вонящите кланици на Дагос-ка, но като цяло работата си беше същата и някогашните му умения се възвърнаха бързо и с лекота. Лийф помагаше, като държеше за предните копита елените, и скоро Темпъл успяваше да свали цялата кожа с няколко бързи движения на ножа и едно рязко дръпване надолу. Дори се възгордя от себе си, когато успя да изкара всичките вътрешности в една-единстве-на вдигаща пара в мразовитото утро лъщяща купчина. Показа на Лийф как се прави и в следващия момент двамата, омазани до лактите в кръв, се замеряха с парчета черва и се кискаха като хлапета.
Не след дълго в каруцата лежаха проснати пет лъщящи трупа на елени. Шестият бе току-що одран и с отрязана глава, всички вътрешности бяха струпани на обща, накацана от мухи купчина, а кожите - отстрани, на червено-кафява камара като захвърлени небрежно дрехи.
Темпъл изтри ножа в една от тях и кимна към възвишението:
- Ще отида да видя защо се бавят толкова?
- Ще изкормя последния. - Лийф му се усмихна, докато яхаше коня на Лам. - Благодаря за съветите.
- Преподаването на знания е най-благородното призвание, казваше Кадия.
- Кой е той?
Темпъл се замисли, преди да отговори.
- Добър човек, който даде живота си, за да спаси моя.
- Звучи ми като кофти сделка - каза Лийф.
- Хм - изсумтя Темпъл. - Дори аз съм съгласен с това. Няма да се бавя. - Тръгна нагоре по склона покрай дърветата, наслаждавайки се на скоростта, която предлагаше конят на Лам, и доволен, че най-после успяваше да се погоди с животното. На стотина крачки отпред видя Шай и Суийт да оглеждат гората от седлата си.
- Хей, мързеливци, не можете ли да ги убивате малко по-бързичко?
- Да не би да си готов с всичките?
- Одрани, изкормени и готови за тенджерата.
- Гледай ти - избоботи Суийт и подпря инкрустирания със слонова кост приклад на арбалета на бедрото си. - По-добре някой, дето разбира повечко, да иде да види какви ги е свършил юристът. Да провери дали не е одрал Лийф вместо елените.
Шай обърна коня си и двамата тръгнаха към каруцата.
- Не е зле - кимна одобрително тя. Сигурно за пръв път, откакто я познаваше, помисли си Темпъл и установи, че определено му допада да получава одобрението й. - Май ще успеем да направим авантюрист от теб.
-Може или пък аз ще ви направя разлигавени градски чеда, кой знае?
- За това се иска повече желязо в жилите, отколкото имаш ти.
- Така е, мекушав съм си аз.
- Абе, не знам. - Тя му хвърли един кос поглед и повдигна многозначително вежда. - Започвам да мисля, че под рехавата хартия май има някакъв метал.
Темпъл тупна юмрук в гърдите си:
- Метал, не мисля, тенекия - може би.
- Е, от тенекия не можеш да изковеш меч, но прилична кофа - винаги.
- Или вана.
Шай притвори очи.
- Мътните го взели, вана.
- Или покрив.
- Мътните го взели, покрив. - Стигнаха билото на склона и погледнаха надолу към дърветата. - Помниш ли какво е да имаш покрив над...
Видяха каруцата, до нея купчината одрани еленови кожи, а до тях на земята лежеше Лийф. Темпъл беше сигурен, че е той, защото разпозна ботушите му. Обаче не можеше да види лицето му заради двете фигури, клекнали над него. Първоначално помисли, че момчето просто е паднало и двамата му помагат да стане, така изглеждаше.