- Зарежете го! - викна им Савиан. - Няма да се измъкнем оттук с ак-тьорство! - И мъжете оставиха фургона да обещава с ярките си цветове първокласно театрално забавление на празната равнина около него.
Шай се запровира през гъмжилото в укреплението и се качи на фургона на Маджуд. На юг над разлюляната на вълни трева видя трима духове да яздят в кръг. Един протягаше нагоре покрито с шипове копие и на Шай й се стори, че ги чу да пеят пронизително и ведро. Суийт беше подпрял зареден арбалет на коляното си, потриваше замислено брадясалата си буза и също гледаше натам. Около него витаеше необяснимо спокойствие и Шай с радост се приюти в него.
- Как е момчето? - попита я той.
- Мъртво - отвърна тя и от това й се догади, но не се сещаше какво друго да каже.
- Ааа, проклятие! - Лицето на Суийт се изкриви в горчива гримаса. Той притвори клепачи и ги притисна с палец и показалец. - Проклятие. - Отвори очи и ги насочи отново към духовете на хоризонта. - Сега по-добре да гледаме ние да не го последваме.
Дрезгавото викане на Савиан продължаваше да се носи наоколо и хората започнаха да се качват по фургоните с лъкове в ръце, необиграни ръце и всякакви лъкове - чисто нови, никога досега насочвани към как-вото и да било и същински реликви, отдавна излезли от употреба.
- Какво пеят тези? - попита Шай. Извади една стрела от колчана си и взе да я върти из пръстите си. Опипваше грапавините по дървото, все едно за пръв път пипаше нещо такова.
- Хм - изсумтя Суийт. - За ужасната гибел, която ни чака. Според тях е на път да ни споходи.
- Така ли е? - не се сдържа да не попита Шай.
- Зависи. - Мускулите по челюстта му заиграха под брадата и той бавно се изплю на земята. - От това дали това е цялата орда на Сан-джийд, или я е разделил на части и това е само една от тях.
- И кое от двете е?
- Предполагам, ще ги броим, като дойдат. Ако се окажат няколко дузини, ще знаем, че имаме шанс. Ако се окажат няколкостотин, ни чакат жестоки съмнения по въпроса.
Бъкхорм се покатери на фургона. Беше навлякъл дълга почти до коленете ризница, чийто край шляпаше при всяко движение по кожения му панталон - по-тесен и не по мярка.
- Защо се мотаем? - изсъска той. Явно поне за момента духовете бяха успели да го отърват от заекването. - Защо не тръгваме?
Суийт извърна бавно сивите си очи към него:
- Накъде да тръгваме? Наоколо няма замъци. - Погледна отново към равнината, празна, докъдето стигаше погледът, и към тримата духове, които продължаваха да яздят в кръг на билото на плитката долина. Прони-зителното им пеене все така се носеше над тревата. - Това нищо тук е толкова добро, колкото и кое да е друго.
- По-добре да прекараме оставащото време в подготовка за това, което предстои, отколкото да бягаме от него. - Лам се беше изправил в цял ръст на съседния фургон. През последните няколко седмици беше събрал завидна колекция от ножове и в момента ги проверяваше един по един. Беше спокоен, невъзмутим, сякаш не се готвеше за битка за живота си, а стоеше пред нива, която трябваше да оре. Прекалено спокоен, като се замислеше Шай. Сякаш отдавна е искал да се заеме с тази нива, но едва сега му се удаваше възможност.
- Кой си ти? - попита тя.
Той вдигна за момент очи от остриетата на ножовете:
- Познаваш ме.
-Познавам един голям мекушав северняк, който и на муле не би вдигнал ръка. Познавам един просяк, който дойде във фермата посред нощ и остана да работи за корички хляб. Познавам човек, който люлееше на ръце брат ми и му пееше, когато имаше треска. Ти не си този човек.
- Аз съм този човек. - Той прекрачи разстоянието между двата фургона, разтвори ръце и я стисна в смазваща прегръдка. - Но не съм само това - чу го Шай да прошепва в ухото й. - Стой настрана от мен, Шай. -Лам скочи от фургона. - А ти да я пазиш! - каза на Суийт.
- Шегуваш ли се? - Възрастният скаут се прицелваше с арбалета. -Разчитам, че тя мен ще пази!
В този момент Плачеща скала нададе пронизителен крясък и посочи на юг.
Те се появиха иззад билото - излезли като от кошмар изчадия: реликви от отдавна отминала дива ера, назъбен от стотиците нащърбени метални и каменни остриета рояк. Всичките слушани с годините истории за кланетата и погромите им, на които Шай се беше смяла, я връхлетяха наведнъж и я оставиха без дъх.
- Свършено е с ушите ни - проплака някой.
- Все едно много ги ползвате в момента. - Суийт свали арбалета с мрачна усмивка. - На мен ми изглеждат като няколко дузини.
Шай приклекна и се опита да ги преброи, но някои от конете имаха изрисувани коне по телата им, други нямаха ездачи, едни носеха по двама, а на гърбовете на трети имаше плашила с форма на човешка фигура. Бяха направени от опънати върху пръчки платнища и плющяха издути от вятъра, надути като телата на удавници. И всичко това се размаза и затанцува пред насълзените очи на Шай - безумни, смъртоносни, неузнаваеми като чумата. Стори й се, че чу Темпъл да се моли. Прииска й се и тя да знаеше как.