Зърна пролука между два от фургоните и от другата си страна духовете. Бяха слезли от конете и нахлуваха в пролуката. Чу Темпъл да из-пъшква нещо на неговия език, а някъде отстрани простенването на жена - а дали не беше собственият й глас? Изгуби самообладание и залитна назад с изкривено от страх лице, все едно още една крачка прашна земя между нея и духовете щеше да я спаси като щит. Когато първият дух се изправи насреща й, всякаква мисъл за бой я напусна окончателно. Онзи стискаше с двете си намазани с боя ръце дръжката на огромен меч с по-кафеняло от ръжда острие, а на лицето си носеше като маска човешки череп.
Изведнъж с нещо средно между рев и истеричен смях Лам изникна помежду им. Изкривеното му в гримаса лице наподобяваше само бегло онова на човека, когото познаваше, и я изплаши повече от маската на духа. Не видя замаха, само сивата дъга на острието, преди черепът на лицето на духа да изчезне в облак черни капки, а тялото му да се строполи на земята. Савиан стоеше на фургон и ръгаше с копие в нахлуващата крещяща тълпа. Плачеща скала млатеше с късата си тояга, присъединиха се други и започнаха да секат, да ръгат и да сипят ругатни на всеки език в Кръга на света. Започнаха да ги изтикват назад и навън от укреплението. Лам замахна отново и преви на две нечие тяло, срита изпречил се в краката му труп, посече някого в гърба и белите парченца от натрошените кости се откроиха ясно на червения фон. Продължи да сече напред, протегна се, издърпа отнякъде един дух. Онзи се гърчи и извива в опит да се отскубне от юмрука му, но той просто му разби главата в ръба на една бъчва.
Шай знаеше, че трябва да стане и да помогне на останалите, но вместо това просто седна на колелото на фургона и повърна под погледа на лежащия пред нея Темпъл, който я зяпаше от земята, стискайки с ръка хълбока си, където го бе наръгала.
Видя Корлин, спокойна както винаги въпреки опръсканите си в кръв до лактите ръце, захапала със зъби конеца, да шие рана на крака на Ма-джуд. Дрезгавият глас на Савиан отново се извиси, раздаваше заповеди за сближаване на фургоните, затваряне на пролуката и изхвърляне на труповете навън, за да им станело ясно, че сме готови за още. Шай определено не беше готова за повече. Стисна коленете си, за да спрат да треперят. От едната страна на лицето й се стичаше кръв и косата й беше залепнала от нея. Седеше и зяпаше трупа на духа, когото беше убила.
Бяха просто хора, както каза Савиан. Сега, когато можеше да види добре, това беше момче, не по-възрастно от Лийф. Не по-възрастно, от-колкото беше Лийф. Петима от задругата бяха мъртви. Братовчедът на Джентили с двете стрели. Две от децата на Бъкхорм бяха открити с отрязани уши под един от фургоните, а една от курвите беше изчезнала и никой не знаеше нито кога, нито как я бяха отмъкнали духовете.
Малцина се бяха отървали без нито една драскотина, но дори и те, знаеше Шай, до края на живота си щяха да се стряскат в съня си от спомените за този ден. Тя не можеше да накара ръцете си да спрат да треперят. Едното й ухо гореше от болка, там, където духът беше започнал да си прибира трофея. Не знаеше дали е просто порязване, или ухото й се крепи на парче кожа и не искаше да разбира.
Но трябваше да стане. Замисли се за Роу и Пит там някъде в пустошта, изплашени като нея, и мисълта наля нови сили в краката й. Тя изскър-ца със зъби, изпъшка и се покатери с мъка на фургона на Маджуд.
Отчасти се надяваше, че духовете ще са изчезнали като дим, разнесен от вятъра, но те бяха още там, все така част от този свят - препускаща в безпорядък тълпа, гневни крясъци, провлечено припяване, святкащи стоманени остриета.
- Опазила си ушите си, гледам? - каза Суийт, опипа с палец раната на главата й и това я накара да примижи от болка. - За една бройка.
- Пак ще дойдат - промърмори Шай и се насили да не извръща очи от духовете.
- Може би, а може би не. Само ни пробваха. Да видят дали си струва да ни ударят както трябва.
Савиан се покатери на фургона. Лицето му беше по-свъсено от всякога, а очите му бяха присвити на тънки цепки.
- Ако аз бях един от тях, нямаше да си тръгна, докато не избия всички до крак.
Суийт се загледа замислено в равнината. Явно това добре му се удаваше.
- За наш късмет, не си един от тях. Може и да изглежда най-обикновен дивак, но нашият дух мисли практично. Лесно се пали, вярно, но не е злопаметен. Ако се окажем костелив орех, най-вероятно ще поискат да преговаряме. Ще опитат да измъкнат каквото могат под формата на месо и пари и ще тръгнат да търсят по-лесна плячка.