- Постъпи правилно - изръмжа Савиан. - Заради онези, които умряха, и заради онези, които оцеляха. Имате ли им вяра на тия шибани диваци? Платиш ли на човек, който те е наранил, само го учиш да посегне отново. По-добре да се научат да се страхуват от нас.
- Ти така казваш! - сопна му се Хеджес.
- Да, така казвам - отвърна сдържано Савиан. - Погледнете го откъм добрата му страна - спестихме доста пари.
- Жалка утеха, ако щъ... щъ... ще ни коства главите! - отвърна сърдито Бъкхорм.
Споменаването на парите явно беше убедило поне Маджуд.
- Все пак мисля, че трябваше да направим този избор заедно - каза
той.
- Избор между това да те убият или да умреш, не е никакъв избор. - Лам разбута безцеремонно насъбралите се хора от задругата, все едно въобще не бяха там, и се настани край най-близкия огън.
- Що за хазарт е това?
- Залагаш човешки живот, нашия живот!
- Струваше си да опитаме.
- Ти разбираш от тези неща - обърна се Маджуд към Суийт. - Ти какво казваш по въпроса?
Възрастният скаут разтри тила си:
- Какво има за казване? Свършена работа. Няма връщане назад. Освен ако племенницата ти не е толкова добра лечителка, че да зашие обратно главата на Санджийд - каза на Савиан.
Савиан не отговори.
- Така си и мислех. - Суийт се качи на фургона на Маджуд, застана зад набучения със стрели сандък и се загледа в равнината, черна като небето над нея, само че без звезди.
Темпъл беше прекарал много и дълги безсънни нощи. Нощта, в която гуркулите най-после пробиха градските стени и ядачите дойдоха за Кадия. Нощта, в която Инквизицията претърсва бедняшкия квартал на Дагоска за предатели. Нощта, в която умря дъщеря му, а после, скоро след това, тази, в която жена му я последва. Но по-дълга от тази не беше преживявал.
Хората стояха вторачени в мастилено черната празнота и от време на време някой вдигаше фалшива тревога заради въображаемо движение. Чуваха се гърлените викове на един от предприемачите, който лежеше със стрела в корема и когото Корлин не очакваше да изкара нощта. По заповед на Савиан, който междувременно беше спрял да дава съвети и по всеобщо съгласие бе поел командването в свои ръце, бяха нахвърляни запалени факли от външната страна на укреплението. Светлината им беше още по-лоша и от тъмнината, защото извън осветения кръг около тях човек неминуемо виждаше само смъртна опасност.
Темпъл и Шай седяха заедно в пълно мълчание, а липсата на Лийф бе повече от осезаема. Лам хъркаше блажено и от това и бездруго едва влачещото се време се проточваше до безкрайност. Накрая Шай оклюма, сложи глава на рамото му и заспа. Темпъл се изкуши за момент да я избута от себе си и право в огъня, но се отказа. В края на краищата това може би беше последната му възможност за човешка физическа близост. Ако не броеше духа, който щеше да го убие на сутринта, естествено.
В момента, в който просветля достатъчно, Суийт, Плачеща скала и Савиан яхнаха конете и тръгнаха към дърветата, а останалата част от задругата с прималели от страх сърца и изнурени от безсъние очи, вкопчени в оръжия или един в друг, се качиха по фургоните.
Тримата ездачи се появиха почти веднага. Извикаха отдалеч, че от другата страна на дърветата огньовете на духовете, в които бяха изгорили мъртвите си, още тлеели.
Но си бяха тръгнали. Оказа се все пак, че наистина мислят практично.
Изведнъж цялата задруга се оказа единодушна в ентусиазма и подкрепата си за смелостта и действията на Лам. Лулайн Бъкхорм и съпругът й му благодариха през сълзи от името на мъртвите си синове. Джентили, на младини очевидно, щял да направи абсолютно същото. Хеджес също, ако не бил осакатеният му крак, пострадал при изпълнение на войнския му дълг в битката за Осранг. Две от курвите предложиха да възнаградят Лам, който изглеждаше готов да приеме, докато Шай не отказа от негово име. Лестек се покачи на фургона си и предложи с треперещ от вълнение глас Лам да бъде възнаграден с четиристотин от спестените марки и той изглеждаше готов да откаже, докато Шай не прие от негово име.
Лорд Ингълстад плесна Лам по гърба и му предложи глътка от най-доброто си бренди, отлежавало в продължение на двеста години в избата на семейното му имение в Келн, което в момента, за беда, било собственост на кредиторите му.
- Приятелю - каза благородникът, - ти си един проклет герой, това си ти!
Лам извърна поглед настрани към него, докато отпиваше от бутилката:
- За проклет, проклет съм.
Справедлива цена
Беше ужасно студено на хълмовете. Нощем децата, премръзнали и уплашени, се гушеха едно в друго край огъня със зачервени от студа бузи и обвити в парата от дъха си лица. Роу взе ръцете на Пит в своите, разтри ги и духа в тях, за да ги сгрее, опита се да го увие още по-стегнато в кожите.