Шай жестоко се съмняваше в това.
- Прилича на битка - изръмжа Савиан.
- Но без противници - добави Корлин.
- И победители - каза Лам.
- Просто безброй поражения - промърмори Темпъл.
Хора се кандилкаха, залитаха, куцаха, влачеха се с гротескни или направо комични походки, всичките пияни, мнозина сакати или обезумели от дългото копане в дивата пустош, в пълна самота, отвикнали от това да имаш с кого да размениш дума. Шай заобиколи с коня си един, който стоеше със смъкнат до глезените панталон. В едната си трепереща ръка държеше оная си работа и пикаеше върху краката си, а с другата надигаше бутилка.
- Откъде да почне човек тука? - обърна се Голди към сводника си.
Той не можа да й отговори.
Конкуренция имаше, свирепа при това. Имаше жени с каквито ти хрумнат форми, цвят на кожата и възраст. Облягаха се по стените, раз-съблекли традиционните одежди на всевъзможни страни и изложили на показ изобилие от плът. Предимно настръхнала, тъй като определено не беше топло. Едни гукаха, усмихваха се съблазнително и раздаваха въздушни целувки, други крещяха неубедителни хвалби и обещания по отношение на уменията си и качеството на услугите си, а трети не си правеха труда дори толкова и със свирепо изражение на лицата директно излагаха на показ задниците си на преминаващата задруга. От един балкон жена се наведе и провеси две увиснали, прорязани от сини вени цици, крещейки: „Кв'о шъ ка'еш за тия?“.
На Шай й изглеждаха толкова съблазнителни, колкото парчета развалено месо, но хора различни, кой го знае какво му разпалва кръвта на този или онзи. Някакъв тип на улицата вдигна нагоре глава, вторачи се в нея и пъхна ръка в панталона си. Явно подобна гледка не минаваше за нищо особено тук, защото хората просто го заобикаляха, без да обърнат никакво внимание на очевидното му занимание. Шай изпуфтя учудено:
- Била съм на много долнопробни места, правила съм какви ли не противни неща там, но такова нещо не съм виждала.
- Аз също - смотолеви Лам и се заоглежда намръщен с ръка на дръжката на меча. Напоследък Шай все по-често я виждаше там и според нея там тя явно се чувстваше съвсем на място. От друга страна, той съвсем не беше единственият с оръжие подръка наоколо. Заплахата и насилието бяха толкова осезаеми, че сякаш нажежаваха въздуха наоколо. По верандите се мотаеха на групички всякакви главорези, въоръжени до зъби, с грозни физиономии и още по-грозни намерения, святкаха с погледи минувачите и колегите си главорези по верандите от другата страна на улицата.
Наложи се да спрат и да изчакат пътя отпред да се разчисти. Един, със завидна долна челюст и не дотам изразено чело, се отдели от групата си и приближи фургона на Маджуд.
- От коя страна на улицата си ти? - изръмжа той.
Както обикновено Маджуд се замисли, преди да отговори:
- Купих парцел, на който смятам да построя работилницата си, но преди да съм го видял...
- Той не ти говори за парцели, глупако - изсумтя присмехулно друг главорез. Косата му беше толкова мазна, че все едно си беше топил главата в студена телешка яхния. - Пита те дали си на страната на Кмета, или на Папа Ринг?
- Аз съм търговец. - Маджуд плесна с юздите и подкара рязко фургона. - Дошъл съм да изкарвам пари, не да взимам страни.
- По средата на улицата е само канавката! - провикна се след него масивната челюст. - В шибаната канавка искаш да свършиш, така ли?
Калната река, която минаваше за улица, се разшири, но остана все така натоварена с минувачи. Каменните колоните от двете й страни се издигаха още по-високи. Долината отпред се разделяше на две, а по средата се виждаха останките на древен, издялан в скалния склон амфитеатър. Суийт чакаше от едната страна пред голяма постройка, която имаше вид на скалъпена от стотина накачулени една връз друга бараки. Изглежда, някой оптимистично настроен ентусиаст се беше пробвал на нея с бяла боя, но някъде към средата се беше отказал и останалата й част се лющеше, придавайки й вид на огромно влечуго.
- Това е „Емпориум на романса, песента и универсалната стока“, седалището на Папа Ринг, или както го наричат местните, Белият дом -обяви Суийт, докато Шай привързваше коня си отпред. - А ей там - възрастният скаут посочи от другата страна на потока, който разполовяваше улицата и служеше едновременно за източник на питейна вода и естествен отходен канал и през който бяха наредени камъни за стъпване и бяха прехвърлени няколко мокри дървени талпи - е седалището на Кмета, „Храмът на зара“.
Въпросното седалище заемаше древните останки на храм - няколко колони с половин покрит с мъх фронтон отгоре. Разстоянията между колоните бяха преградени с хаотично наковани дъски - подобаващ изглед предвид новото божество, на което бе посветен храмът.