- Макар че, честно казано - продължи Суийт, - и двете места предлагат едно и също. Чукане, пиячка и комар. Така че разликата е само в името. Да вървим, Кмета чака с нетърпение да се запознае с вас. - Той отстъпи назад и пропусна един фургон, чийто задни колела изпръскаха с кал всичко наоколо, после прекоси улицата.
- А аз какво да правя? - попита Темпъл, все още на гърба на мулето си и с истинска паника, изписана на лицето.
- Наслаждавай се на гледките - предостатъчно материал за проповедите ти. А в случай че ти се прииска да пробваш от едно или друго, не забравяй, че имаш дългове! - Шай последва Лам през улицата, като внимаваше да стъпва по най-твърдите места в калта, тъй като лепкавата каша моментално се опита да свали ботушите от краката й. Току пред стълбите на „Храма на зара“, докато заобикаляше някаква канара в калта, забеля-за, че това всъщност беше главата от огромна статуя. Половината лице се губеше в тинята, но другата, оронена и загладена от времето, все още излъчваше мрачна величественост. Изкачи стълбите, мина покрай две групички начумерени главорези и се озова пред светлия отвор на вратата.
Горещината я блъсна в лицето като шамар. Вонята на пот беше толкова силна, че Шай - макар и привикнала към липсата на баня - имаше чувството, че се дави в нея. Горяха огньове, чиито високи пламъци бълваха пушек в и бездруго задименото от лулите с дървесна гъба помещение. Евтините газени лампи, пълни със смрадливо масло, пращяха и съскаха и очите на Шай моментално се насълзиха. По мръсните стени, наполовина зеленясало дърво, наполовина покрит с мъх камък, се стичаше на струйки отложеният дъх на отчаянието на посетителите. Високо над главите на тълпата, окачени в каменни ниши, висяха дузина прашасали брони, най-вероятно принадлежали на имперски генерал и стражата му - гордото минало, вторачено с мълчаливо неодобрение в жалкото настояще.
- Става все по-зле, а? - каза Лам.
- Че кое става по-добре в днешно време? - отвърна Суийт.
Помещението кънтеше от тракането на зарове, виковете на залагащите, изкрещени обиди и закани. Някъде с такова настървение, все едно животът им зависеше от това, свиреше оркестър. Група пияни златотър-сачи припяваха, като не знаеха и една трета от думите на песента, но компенсираха успешно, заменяйки ги с псувни. Един мъж се запрепъва зад-нешком, стиснал в шепа счупения си нос, и се блъсна в бара - излъска-но от хилядите лакти парче дърво и сигурно единственото що-годе чисто нещо наоколо. Беше дълъг сигурно половин миля, но въпреки това претъпкан от крещящи за пиене клиенти. Отстъпвайки назад, Шай почти се блъсна в маса за карти. Един от играчите бе възседнат от жена, която така бе засмукала устата му, все едно в гърлото му имаше парче самородно злато и само ако успееше още малко по-надолу да натика езика си, щеше да го докопа.
- Даб Суийт! - викна някакъв тип с брада, която започваше току под очите му, и плесна скаута по рамото. - Гледайте, бе, Суийт се върна!
- Да, доведох и една задруга със себе си.
- Проблеми със стария Санджийд по пътя?
- Малко - отвърна Суийт. - В резултат на което сега е мъртъв.
- Мъртъв?
- Можеш да се обзаложиш. - Той посочи с палец към Лам. - Работа на ей това момче тука...
Брадатият обаче не го дочака, вече се беше покатерил на най-близката маса, разрита чаши и карти и закрещя:
- Слушайте, хора! Даб Суийт убил оня шибаняк Санджийд! Дъртото копеле е мъртво!
- Да живее Даб Суийт! - изкрещя някой и ревът на тълпата отекна във влажните греди на тавана, а оркестърът засвири още по-свирепо.
- Чакайте - провикна се Суийт. - Не аз го убих.
Лам го дръпна настрана:
- Мълчанието е най-добрата броня на боеца, както казват. Просто ни заведи при Кмета.
Продължиха през гъстата тълпа покрай желязна клетка, в която двама чиновници теглеха на везни златоносен прах и монети от всевъзможни страни и с помощта на магията на сметалото ги обръщаха в чипове за залагане и обратно. Мнозина от онези, които Лам избутваше от пътя си, се извръщаха недоволни, готови да излеят гнева си, но когато виждаха лицето му, бързо размисляха. Същото безизразно и унило лице, на което момчетата в Скуеърдийл се присмиваха. Но сега човекът зад него бе видимо променен. Или по-скоро бе разкрил истинската си същност.
В подножието на стълбището стояха двама от биячите на Кмета и гледаха строго, но Суийт им викна:
- Тези идват при Кмета! - Той изтика пред себе си Шай и Лам нагоре по стълбището, оттам по вътрешния балкон над тълпата от клиенти и право към една тежка врата, от двете страни на която се мъдреха още две начумерени мутри.