- Стигнахме - каза той и почука на вратата.
Вратата се отвори и на прага й застана жена.
- Добре дошли в Крийз - каза тя.
Носеше черна рокля от лъскава материя, с дълги ръкави и закопчана чак до шията. Според Шай беше към края на четиресетте, с тук-там прошарена коса, но си личеше, че навремето е била истинска красавица, а също, че все още имаше какво да покаже. Тя взе ръката на Шай в своята, постави другата отгоре и каза:
- Ти трябва да си Шай. А ти - Лам. - Направи същото с грубата лапа на Лам и той й благодари, макар и със закъснение и с изтънял от изненада глас, после се сети и свали опърпаната си шапка, разкривайки щръкнали във всички посоки кичури коса.
Но жената се усмихна, сякаш за пръв път ставаше обект на подобна галантност. Затвори вратата, тя щракна в рамката, какофонията на игралната зала моментално секна и в стаята стана неочаквано тихо и спокойно.
- Моля, седнете. Господарят Суийт ми каза за неприятностите ви. За отвлечените деца. Ужасно. - На лицето й се изписа такава болка, все едно за нейните собствени деца ставаше дума.
- Ъхъ - смотолеви Шай, стъписана от проявата на такова съчувствие.
- Ще желаете ли питие? - Без да дочака отговор, тя взе чаши и наля четири солидни дози. - Моля да ме извините за състоянието на това място, както можете да си представите, тук не се намират лесно прилични мебели.
- Ще го преживеем - каза Шай от може би най-удобния стол, на който някога беше сядала, в сигурно най-хубавата стая, която беше виждала. На прозорците висяха пердета от Кантика, в лампите от цветно стъкло горяха свещи, а в средата имаше огромно бюро с красив кожен плот, с тук-там кръгли следи, оставени от мокри дъна на бутилки.
Тази жена имаше много изтънчени маниери, помисли си Шай, личеше си по това как им поднесе чашите. Не беше високомерието, с което глупаците гледаха отгоре, мислейки си, че това ги издига над останалите, а онова поведение, което можеше да накара всеки да се почувства значим, независимо колко е пребит от умора, мърляв до уши и с протрит на задника от езда панталон, без значение от това колко мили е изминал в прахоляка или преди колко дни е била последната му баня.
Шай отпи от чашата, отбеляза наум, че питието, също както и всичко останало наоколо, определено беше много над класата й, покашля се и каза:
- Надявахме се да видим Кмета.
Жената приседна на ръба на бюрото, изпъна елегантно гръб - според Шай тя щеше да се чувства съвсем удобно и да изглежда толкова непринудено и на ръба на бръснач - и отвърна:
- Правите го.
- Кое, надяването ли?
- Виждането.
Лам се размърда на стола, сякаш цялото това удобство му причиняваше неудобство.
- Ти си жена? - попита Шай. Главата й все още беше замаяна от кошмара на игралната зала отвън.
Кмета просто се усмихна. Правеше го непрекъснато, но усмивката й беше такава, че някак никога не омръзваше.
- От другата страна на улицата използват други думи за мен, но да, аз съм жена. - Тя гаврътна питието с маниер, който говореше, че не й е първото за деня, няма да е последното, а също, че без значение колко ще го последват, от това нищо няма да се промени. - Суийт ми каза, че търсите някого.
- Човек на име Грега Кантлис - отвърна Шай.
- Познавам Кантлис. Надуто конте и долна отрепка. Върши мръсната работа на Папа Ринг, грабежи, убийства.
- Къде можем да го намерим? - намеси се Лам.
- Доколкото ми е известно, е извън града. Но вярвам, че скоро ще се върне.
- Колко скоро? - попита Шай.
- Четиресет и три дни.
Шай се почувства, сякаш я сритаха в корема. Беше са настроила за добри новини или поне за някакви новини. Досега я крепеше мисълта за усмихнатите лица на Роу и Пит, за прегръдката, когато ги откриеше. Уж знаеше, че няма смисъл, но надеждата е като влагата - колкото и да се пазиш от нея, малко винаги прониква отнякъде. Пресуши на един дъх чашата - питието вече не беше така сладко - и изсъска през зъби:
- Мамка му!
- Идваме от много далеч. - Лам постави внимателно чашата си на бюрото и Шай с известно безпокойство забеляза, че кокалчетата му бяха побелели от напрежение. - Оценявам гостоприемството ти, наистина го оценявам, но не съм в настроение за шибани шегички. Къде е Кантлис?
- Рядко съм в настроение за шибани шегички. - Неприличната дума прозвуча още по-грубо, изречена с изтънчения глас на Кмета. Тя продължи да гледа Лам право в очите. С добри маниери или не, явно не беше човек, когото лесно можеш да уплашиш. - Кантлис ще се върне до чети-ресет и три дни.