В същото време, когато техните братя изтегляха десантните си лодки в Кунингтоу, втора рота от специалните части на НОА премина със своите десантни лодки на въздушни възглавници през прибоя на залива Лияоло, стъпи на сушата край град Шангий и разтовари оборудването си на лунна светлина. Тяхната мисия бе да отрежат трите главни пътя, преминаващи през тесния център на острова, разделяйки го на две половини, които да не могат да се подкрепят помежду си. Трета рота направи десант на северозападния бряг край наблюдателната станция Машан. Всички те носеха леки експлозиви и лични оръжия, нищо по-голямо от 7.62-милиметрови автомати. Силите от петата колона, които китайците бяха разположили на Кинмен преди години, имаха нужните средства да поразят живата сила на противника, а пехотата от НОА щеше да стъпи на този бряг до обяд с много по-тежки оръжия. Войниците метнаха автоматите си на рамо, взеха леките си мешки и се разпръснаха по острова, отправяйки се към местоназначенията си.
Оперативен център на ЦРУ
— Сър? — Анализаторката от APLAA не откъсваше очи от монитора си. Дрешер разчете изражението на жената, сдържа първата хаплива забележка, която му мина през ума, и отиде до бюрото й.
— Какво? — попита той.
Информацията на живо върху монитора на APLAA беше термична, тонове в червено, жълто и сиво върху черен фон, и на Дрешер му бяха необходими няколко секунди да осъзнае, че наблюдава един нощен плаж. Никога не беше работил като анализатор на образи, но дотолкова можеше да разбере.
— Това е Кинмен… Източният бряг — осведоми го APLAA, а после посочи към два обекта, заседнали в пясъка точно до водата. — Не съм анализатор на изображения, но съм напълно сигурна, че това са десантни съдове на въздушна възглавница, тип Джингша 2-ри клас. Познава се по двойните перки на кърмата. Двигателите са още топли.
— Тайвански ли са? — попита Дрешер.
— Не мисля. Единствените, които притежават Джингша в района, са НОА. Вероятно Първа армейска група, Първа десантна механизирана дивизия, разположена в Ханджоу. Увеличих образа и огледах останалата част от бреговата линия. Открих това. — Тя размърда мишката по бюрото и изкара няколко неподвижни образа. Дрешер погледна времето на снимките — образите бяха на по-малко от половин час. Беше ясно, че съдовете са акостирали на брега със страховита скорост и са спирали достатъчно рязко, че всеки вътре е трябвало да е закопчан с колан, за да не бъде изхвърлен напред. Последната снимка показваше десантните съдове с отворени врати на носа и ярки човешки силуети, тичащи към дърветата. Дрешер не видя оръжия, но от положението на ръцете им беше сигурен, че те носят карабини или автомати. Дрешер не можеше да разбере какъв калибър са, но точно тази информация не му беше нужна, за да вземе следващото си решение.
Офисът на директора на ЦРУ
Кук остави слушалката.
— Бяха от Оперативния център — съобщи тя на Джон.
— Изглежда, китайците се придвижват на Кинмен. Трябва да тръгвам. — Тя стана, поколеба се, после се обърна назад.
— Искаш ли да дойдеш?
— Не бих пропуснал това — заяви той и стана.
Кинмен, Тайван
Първите граждански цели включваха инфраструктурни обекти. Електрическите, телефонните и интернет кабелите се прерязваха, а радиопредавателите се взривяваха с динамит. Тъй като електроцентралата „Ташан“ вече беше обезвредена, всяка сграда на острова без собствен генератор беше тъмна до 04:00 часа, макар че по-голямата част от спящото население не разбра това. Неколцината цивилни, които бяха будни и видяха, че островът е тъмен, нямаха възможност да кажат на никого, който би могъл да реагира.
Първите военни цели бяха хора. Тайванските войници в гарнизона на Кинмен поддържаха висока бойна готовност от години, но дори и те се нуждаеха от сън. Часовите бяха убити с пушки със заглушители от далечно разстояние, а малко след това командирът на защитния гарнизон в Кинмен и съпругата му бяха застреляни в леглото. Последваха ги други тайвански висши офицери.
Трите дивизии от защитния гарнизон в Кинмен на по-големия остров бяха обезвредени за десет минути. След убийствата имаше единайсет мъртви, включително трима цивилни.