Оперативен център на ЦРУ
Обикновено Оперативният център беше спокойно място, или поне така Дрешер бе казал на Кук. Той не поддържаше репутацията си и тя започна да се чуди дали Дрешер не го е подценил пред нея. Директорът на ЦРУ предполагаше, че в залата трябва да има някакво подобие на ред или контрол, но ако беше така, поне тя не го видя. Ала все пак главният наблюдаващ офицер, изглежда, разбираше перфектно как информацията тече в цялата зала. Човекът беше в стихията си, подкарал цялото стадо пред себе си, а и се забавляваше твърде много при тези обстоятелства.
Останалият персонал не се забавляваше чак толкова… Анализаторката от APLAA — високо, много слабо момиче с прическа на фея и сърдито лице — се бореше с учестеното си дишане, докато четеше радарния доклад, но Кук не разбра дали е от страх, или от чиста радост, че дългоочакваната война с Тайван е започнала. Тя стисна с насърчение рамото на момичето и кимна с одобрение, което успокои анализаторката и, изглежда, й даде възможност да си поеме дъх. Кук огледа другите анализатори, всички на телефоните. Те разпределяха малкото детайли, до които можеха да се докопат, знаейки, че всичките със сигурност са грешни. Първите доклади за всяка криза винаги бяха грешни.
— Усмихваш се… — отбеляза тихо Кук, поглеждайки към Дрешер.
— Обичам работата си. — Той блъсна всички листове върху бюрото си настрани, събра ги накуп и ги прибра в шкафа отзад. Щеше да се нуждае от чисто място за работа.
Директорът на националното разузнаване и президентът щяха да се обаждат на Кук, изисквайки отговори, а тя не можеше да ги помоли за търпение. Политиците смятаха всяка информация, дори да знаеха, че е погрешна, за по-добра от нищо. Те трябваше да отговарят пред пресата и нито можеха, нито щяха да си позволят да изглеждат неосведомени. Медиите трябваше да запълнят ефира си с нещо и ако телевизионните мрежи не разполагаха с ясни факти, те щяха да поканят платени експерти, които да теоретизират и да повтарят едни и същи предположения, докато най-накрая получеха реалните факти. Тайпе не страдаше от недостиг на умни глави и лобисти на заплата, желаещи да ораторстват, а лидерите от Конгреса щяха да крещят за кръв или за сдържаност, в зависимост от своята политика. Но дори на медиите щеше да им писне от реторика и щяха да се разкрещят към прессекретаря на Белия дом за нещо истинско. После Белият дом щеше да се разкрещи на Кук да даде нещо на президента, каквото и да е, което той да повтори пред журналистите. Тя щеше да им обясни, че не могат да разчитат за надеждността на информацията, но президентът щеше да я изиска въпреки това, а прессекретарят щеше да започне да захранва репортерите с невярна информация, опитвайки се да печели време. После прессекретарят щеше да заговори неофициално и да хвърли вината за грешките на ЦРУ на някой друг разузнавателен орган. Но да застанат пред медиите и да признаят, че не знаят нищо, беше неприемливо, така те щяха да изглеждат некомпетентни.
— Хванах го! — извика един от анализаторите. Предната стена с монитори почерня, а после оживя със захранване от сателитното видео.
— Какво гледаме? — попита Дрешер.
— Летище Шангий — поясни анализаторът.
Кук се намръщи, взирайки се към стената, слисана и онемяла, а после погледна отново към Джонатан. Лицето му не показваше никакви емоции.
Командният център на ПВО в Кинмен беше жива клада, а горещите очертания на мъртви и ранени хора осейваха площадката. По-близките до горящата сграда почти не се различаваха, тъй като горещият въздух, надигащ се от огъня, претопляше бетона и асфалта, върху които лежаха телата. Близките трупове бяха изпечени като пържоли в тиган. Други хора тичаха край проснатите тела по-надалеч от огъня…
Кук не можеше да се ориентира кои войници са тайвански и кои — китайски, и реши, че би било глупаво да си мисли, че трябва да разбере.
Кинмен, Тайван
Оцелелите защитници на Кинмен отстъпиха в бункерите, вземайки със себе си цивилните, успели да стигнат до гарнизоните, преди вратите да бъдат затворени и запечатани.
Останалите висши офицери в планината Тай-Ву запечатаха тежките външни врати на комплекса и прекараха остатъка от деня, слушайки намаляващите и разпокъсани доклади от своите братя отвън. Те молеха за подкрепления и крещяха за въздушна подкрепа, докато военноморските съдове на НОА превземаха последните блокадни позиции и започваха да заглушават сигнала.