— От кой месец е?
Кира провери началото на доклада, където бяха смачкани датата и часът на издаване.
— От май 1999 година.
— Какво казва за източника на този? — попита Джонатан.
— Това е доклад от агент, човешки източник, който има достъп до информацията поради поста си, има установена история за докладване и е надежден. Това не ни казва нищо.
— По принцип — кимна Джонатан — НСС не дават информация на анализатори от ДР, които не могат да идентифицират източниците.
Кира поклати глава и хвърли маркера на бюрото.
— И как можеш да разбереш дали два доклада идват от един и същ източник?
— Обаждаш се на служителя по докладите и му предлагаш да го черпиш една бира. — Джонатан не откъсваше очи от документа. — Не е много забавно да си от другата страна, нали?
— Необходимо е — отговори тихо тя. Разбра мисълта му.
Джонатан огледа Кира за момент, преди да заговори.
Момичето бе минало в защита, но не враждебна. Интересно.
— Е, защо има само един доклад от човешки източник? — попита той. — Ако е имал възможност да докладва за проекта, защо не са го натоварили със задачата да продължи?
Не си играй с огъня. Тя се изложи като мишена и той не се възползва от шанса да нанесе един реторичен изстрел от упор. Може би в крайна сметка си имаше и добра страна. Или я изпитваше и беше видял каквото искаше. Тя нямаше да пита.
— Може би са го направили — отвърна с подозрение Кира. — Вероятно проектът не е стигнал доникъде. Понякога агентите предават информация, която не си струва да се записва.
Джонатан се замисли върху идеята, прехвърляйки я в съзнанието си.
— Не се променя една военна доктрина, за да се включат „нови“ оръжия, ако те са просто нещо повече от онова, което вече имате. — Той се наведе напред и се втренчи в документа. — Погледни хронологията. Дзян Дзъмин поръчва проекта през 1997 година, НАС хващат поток от доклади за един проект, който се изчерпва почти незабавно, и после нищо до 1999 година, когато НОА отново започват Да пишат за промяна във военните планове. Идеята просто не се е изпарила. — Той остави разпечатката на бюрото и я плъзна към младата жена. — А е факт, че различни проекти шашуджиан се разработват на различни места и от различни групи.
— Какво означава това? — попита Кира.
— Ти си била полеви агент. Помисли.
Загадка. Кира беше добра в разрешаването на загадките. Облегна се в стола си и се замисли. Много места, различни групи, един агент. Тя се усмихна.
— Съществува част от докладите за Боздугана на убиеца която не притежаваме.
— Съгласен съм. — Тя забеляза, че Бърк отвръща на усмивката й за пръв път. — И какво мислиш?
Тя превъртя фактите в ума си, подреди ги отново. Забавно, помисли си, как в съзнанието могат едновременно да заседнат случайни мисли, но то се старае да ги вкара в ред, така че човекът да може да ги изрече с думи, което е линеен процес.
— Има агент на такъв пост, че може да докладва за промяната във военните планове. Това означава, че агентът най-вероятно има достъп до основната технология, движеща промяната. Но ако технологията е част от черна програма, тогава ще трябва да отделим тази разузнавателна информация от останалата част от доклада, защото изтичането й може да идентифицира агента. И така НАС публикуват доклада — Кира размаха хартията във въздуха — без частта за технологията. Но този агент докладва за промяна, вдъхновена от технологията Боздугана на убиеца, което е само част от по-голяма програма, така че агентът най-вероятно има достъп до друга информация Боздуган. За колкото повече проекти Боздуган може да докладва той, толкова по-бързо китайците ще могат да стигнат до него, ако информацията изтече. И НАС ще натиснат спирачките, за да не се случи това. От което следва, че някъде тук има хубав, дебел раздел от докладите Боздуган.
Джонатан кимна.
— Това, че потокът от доклади е нов, не означава, че докладваната дейност е нова — обясни той. — И това, че потокът от доклади замира, не значи, че и дейността е замряла. Понякога тя просто изчезва в засекретения раздел.
Кира присви очи и го огледа. Той се съгласи с нея на няколко пъти през последните часове… А това вече беше подозрително. Познаваше го само от един ден, но умееше да разнищва хората. Всеки добър полеви агент можеше да го прави. А Бърк беше мислител…
После й просветна.
— Ти казваш това само за да ме поласкаеш, защото искаш да отида в този отдел — отбеляза Кира.
— Проницателна си — усмихна се Джонатан. — Много по-приятно, отколкото да ми се налага да обяснявам всичко.