Още един намек. Това й хареса.
ЦРУ Червена клетка
На Кира й отне цял час да намери телефонните номера. Националната секретна служба отказваше да публикува телефонен указател, позовавайки се на възможни рискове за сигурността, ако някоя чужда сила го открадне. След молитви към бога и достатъчно псувни, които да заличат молитвите й, и след непрестанни обаждания до централата на Агенцията Кира най-накрая се добра до един офицер, който не се направи на невеж по отношение на Китай. Думите на убиеца, боздуган и раздел в едно и също изречение проработиха като заклинание на магьосник. Офицерът я помоли да го извини и затвори. А половин час по-късно дойде обаждането от старши мениджър на НСС, на няколко стъпки по-високо в йерархията, който се съгласи да разговаря лично с такава готовност, че Кира заподозря нещо.
Първоначално поведението на Джордж Кейн граничеше със сервилност. Кира бе обучена да оценява характера бързо, Кейн я смути и тя с ужас откри, че оценката й е била безпогрешна. Кейн взе точно един въпрос от Джонатан, засягащ информацията за някакъв проект Боздугана на убиеца, и превключи от подмазване към обструкции. Бърбореше, без да млъкне, пресичайки всички опити да бъде прекъснат, без да предлага нищо полезно, взирайки се постоянно през прозореца към сградата на Новата централа. Кира беше сигурна, че през последния час той нито веднъж не я погледна в очите.
Тя се озърна из помещението на Червената клетка за стенен часовник, но не го откри. Колко време?, промърмори тя без глас към Джонатан. Той не помръдна глава и не каза нищо, а вместо това сви ръка в юмрук върху крака си а после протегна два пръста. Кейн не го видя. Човекът обитаваше своя собствен свят.
Два? Тя повтори знака му със своите пръсти. Два часа ли?
Джонатан кимна едва-едва.
Доста време, докато приключим… За пръв път Кира се засрами от това, че е била полеви агент.
Тя направи таен жест към малкия хладилник. Джонатан видя движението, усмихна се леко и отново кимна.
Кира отиде до хладилника, извади бутилка вода и се върна на мястото си. Предложи я на Кейн.
— Сигурно сте жаден.
За пръв път от часове насам Кейн млъкна за миг.
— Благодаря. — Той отвори бутилката и отпи голяма глътка, а после видя тактическата си грешка, но беше прекалено късно.
— Положихте много усилия да не отговорите на въпроса — заговори Джонатан веднага щом устата на Кейн се напълни с вода. — Престанете да ни губите времето. Ние не сме идиоти.
Кейн преглътна.
— Ако нямаме нищо, което да си струва да се докладва, ще трябва да изчакате, докато го публикуваме в завършен вид по разузнавателните канали.
— Докладите, които търсим, може би са поне на десет години. Те вече щяха да бъдат пуснати в завършен вид по разузнавателните канали, ако изобщо възнамерявахте да ги пуснете — отбеляза Кира.
— Това не е мой проблем — отвърна Кейн. — Ако някой доклад е задържан в раздела, аз няма да преосмислям решението той да не бъде пускан.
— Тази задача идва от директор Кук… — заяви Джонатан.
— Не ми пука, дори да идва от президента — прекъсна го Кейн, като вече не се правеше на сервилен. Отпи още една глътка от бутилката. — Ако има нещо, което мислим, че президентът трябва да знае, ние ще му го кажем. Нямаме нужда ДР да го правят вместо нас. Не че малките ви фантазии могат дори да се квалифицират като анализ… И със сигурност не се нуждаем от двама провалени оперативни работници, превърнати в анализатори, да го правят вместо нас. — Кейн се усмихна самодоволно на Джонатан, после се намръщи на Кира, стана, допи бутилката и, без да бърза, я пусна в най-близкото кошче за боклук. — Благодаря за водата — кимна той. После излезе от помещението.
— Трябваше да ми позволиш да го удуша — каза Кира.
— Защо си мислиш, че щях да те спра?
— Той трябва да се кандидатира за Сената — отбеляза Кира. — Няма да е първият полеви агент, станал политик.
— Двете професии изискват смущаващо еднакви умения — съгласи се Джонатан. — Добър ход беше това с водата.
— Трябваше да го направя час по-рано — замисли се Кира.
— А сега какво?
— Подозирах, че това предстои — призна той. — Малко сътрудничество би било нещо прекрасно, но не съм го очаквал. Все пак ще трябва да положим усилия на добра воля да изискаме достъп, преди да помолим Кук да започне да извива ръце.
— Надявам се наистина да има такъв раздел — каза Кира.
— Мразя да започвам битка само за да открия, че нямат нищо, за което да си е струвало да се бия.
— Имат. Независимо от това какво си мислиш, един мениджър от НСС няма да изгуби два часа от деня си да унижава анализаторите само за забавление — заяви Джонатан. — Ще се върна. — Той излезе от помещението и изчезна по стълбището в края на коридора.