Кира го проследи с очи, докато вратата на стълбището се затвори, и после въздъхна продължително. Беше очевидно къде отива той и тя се замисли колко близки в действителност бяха Джонатан и Кук.
Наистина близки, надяваше се тя. Бюрократичните игрички започнаха да й влизат под кожата.
Офисът на директора на ЦРУ
Самообладанието на Берън си имаше граници и разказът на Кук за нахлуването на Кейн в Червената клетка го докара близо до тях. Той очакваше някои неща да се оправят под неговото ниво. Да чуе за тях от един от малцината пред които отговаряше, винаги засягаше най-болния му нерв. Но той очакваше, че това е било намерението на Бърк. Понякога наистина се налагаше да направи пътешествието до офиса на директора, за да накара полевите агенти и анализаторите да престанат да се държат като деца, пазещи играчките си.
— Питаха ли за раздела на Пайъниър? — заинтересува се Берън. Въпросът беше почти излишен. Нямаше други документи, които да си пасват толкова с онова, което Кук описа току-що.
— Да — потвърди тя. — Джордж Кейн ги е отрязал. Седял в помещението им два часа и ги третирал като пълни идиоти.
— Ще поговоря с него. Разбирам основанията му, но тактиката му е била погрешна, меко казано.
— Колко души имат достъп до докладите на Пайъниър? — попита Кук.
— Ако броиш нас двамата, пак са по-малко от дузина — отговори Берън.
— Напоследък давал ли ти е нещо за Боздугана на убиеца!
— Не. — Берън се намръщи и си пое дълбоко дъх. — Именно той е човекът, който пръв ни каза за това, още след кризата в Тайванския пролив през 1996 г. До 1998 г. беше ясно, че проектът не отива наникъде, и ние го насочихме към други цели. От време на време той все още ни изпраща по нещо за проекта, но това просто не е приоритет. Тревожим се повече за руското оборудване, което НОА купува.
Кук се облегна назад.
— Щом не е толкова важно, значи не е проблем да позволим на Червената клетка достъп до него.
Берън разпознаваше заповедта още щом я чуеше, но това не означаваше, че трябва да му хареса.
— Предпочитам да не го правя. — Той знаеше, че протестът му е неубедителен.
— Кларк, има двама души, пред които отговарям — заяви Кук, говорейки бавно и ясно, сякаш на дете. — И в един момент ще ми се обади президентът или по-вероятно директорът на Националната разузнавателна служба. Този човек ще започне да ми задава някои много остри въпроси за това какво става тук. А точно сега аз нямам задоволителни отговори, само добри теории. Ако Червената клетка успее да докаже тези теории, аз ще съм една много щастлива жена. Ала това ще им се удаде много трудно, ако твоята половинка от къщата отказва да свали подвижния мост и да ги пусне зад голямата каменна стена, която твоите агенти са издигнали между себе си и анализаторите.
— Кук спря, за да може той да осъзнае жестокото мъмрене.
— Ако Червената клетка включи в доклада си някои от данните на Пайъниър, аз ще го огранича само до президента — предложи тя. — Никой извън Овалния кабинет няма да чуе за него, още повече да го прочете.
Лицето на Берън показваше, че това не му се харесва. Да, мадам, той със сигурност щеше да се тревожи за това, но заповедта си беше заповед.
— За колко души говорим?
— Двама. Бърк, разбира се. Другата е твоето момиче, Страйкър — обясни Кук.
— Мога да го преживея. Само се увери, че няма да ми дадат причина да съжалявам, или следващия път ще оставя Кейн да се оправя с тях, както си знае — предупреди я Берън.
— Много добре — съгласи се Кук.
ЦРУ Червена клетка
— Имам нужда от очила — заяви Кира. Тя пусна куп доклади върху бюрото на Джонатан, затвори очи и подпря главата си с ръце. Действието на сутрешното болкоуспокояващо най-накрая премина.
— Трябва да се научиш, че кофеинът не е заместител на съня. — Джонатан познаваше махмурлука отдалеч. Никога не бе страдал от него, но бе виждал много в студентските си години.
Той забеляза, че тя е жилава, ала с малка телесна маса, за да абсорбира алкохола. Зимното време изключваше много възможности за купони, така че жената или пиеше сама, или ходеше в някоя от отличните кръчми и барове на „Кинг стрийт“ в Лийсбърг. Няколко чашки нещо по-силно от бира биха преминали границата й между пиене за отпускане и напиване. Пиянските навици на офицерския персонал можеха да се превърнат във въпрос за Центъра по контраразузнаване, отдела, който преследваше къртиците в Агенцията. Той предположи, че Страйкър е твърде нова за това, но тя за малко не беше убита и можеше да лекува стреса самостоятелно с нещо по-силно от бира, а и преди бяха уволнявали офицери за алкохолизъм.