И ако заповедта не дойдеше, американците щяха да пристигнат в Тайван с една или повече от техните ударни групи със самолетоносачи и тогава вече щеше да получи заповед. С американските кораби и самолети, които щяха да окуражат мекотелите в правителството, Ма Конг най-после щеше да излезе в морето и да присъедини силите си към частите от американския флот, сражавайки се рамо до рамо с бившето си семейство от кораби. А тогава НОА щеше да осъзнае ужасната си грешка…
Той обърна гръб и тръгна назад към кърмата, заобикаляйки сандъците, струпани на палубата. Мина през лабиринта, а множеството от моряци и младши офицери се разтваряше пред него, за да му направи път, без да обели и дума. Накрая той пристигна на хеликоптерната площадка, където матросите подготвяха един от двата бордови хеликоптера за транспорт; този беше Сикорски S-70B Сийхоук. Два от ракетометите РИМ на Ма Конг бяха оттатък с двама механици, които ги проверяха много внимателно. Още сутринта Ву беше заявил ясно на екипажа си, че животът им зависи от тези оръжия, и той се насочи към тях.
Тази вечер палубата беше шумна и той не чу свистенето чак до последната секунда. Но после нощта се освети, а корабът подскочи отдолу, запращайки го през палубата заедно със сандъците, кашоните, въжетата и парчета от хора, които някога съставляваха екипажа му.
Ву се просна по гръб, почти до кърмата, и извади късмет, че оцеля. Трябваха му няколко секунди да осъзнае, че не чува нищо. Тъпанчетата му бяха спукани, а кръвта бликаше като фонтан от ушите и носа му. Завъртя се на хълбок, леко изненадан, че ръцете му все още функционират, и се опита с мъка да се изправи на крака. Успя след третия опит, чак когато сляпото му опипване го заведе до парапета на кърмата. После с усилие отвори очи.
Експлозията беше избухнала насред кораба, точно пред хеликоптерната площадка, до десния борд, пробивайки в Ма Конг такъв огромен кратер, че той се замисли дали плавателният съд не е разполовен. От дупката излизаше огън, дим се виеше към небето в светлините на палубата, но той знаеше, че това няма да продължи много. Част от дупката беше под ватерлинията. Ма Конг се наводняваше и той се молеше екипажът отдолу да е затворил херметичните врати и да е пуснал помпите, ако те все още работеха. Опита се да изкрещи заповед, но никой не реагира. Ву не чуваше собствения си глас и предположи, че и хората му са глухи като него.
Залитна напред и падна на колене. Чувството му за баланс беше разстроено заедно със спуканите тъпанчета и той се зачуди дали Ма Конг не се килва настрани. Ако беше поел толкова много вода, и то тъй бързо, тогава със сигурност отиваше на път към дъното на пристанището. И някои от моряците, хванати в капан отдолу, щяха да се удавят. Надигна се отново на крака и се опита да се придвижи напред, за да помогне на ранените, да организира групите за контрол на щетите или да даде заповед за напускане на кораба. После залитна. Един мичман го хвана точно в момента, когато той падна на коляно.
Втората експлозия ги вдигна във въздуха и запрати и двамата през парапета във водата. Ву успя да си поеме дъх, преди да се пльосне в студеното, черно пристанище, и осъзна, че мислите му странно са съсредоточени не върху собственото му оцеляване, а върху оцеляването на кораба му. Дали мунициите на палубата са избухнали? Дали резервоарът под налягане е експлодирал от топлината на огъня? Ву не знаеше. След няколко секунди под вода нещо в съзнанието му му подсказа да гребе към повърхността, но той осъзна, че не знае къде е тя. Чувството му за баланс не му казваше нищо. Той отвори очи и успя да обърне глава, докато не видя мъждукащата светлина от огъня над вълните и се опита да гребе към нея. Мокрите му дрехи бяха натежали, а потрошените му кости го докарваха до припадък, когато се раздвижеше, но най-накрая той успя да подаде глава на повърхността.
Цялата задна част на Ма Конг гореше. Хеликоптерът Сикорски приличаше на пламнала развалина, а всичко останало на палубата бе погълнато от огъня. Ву забеляза, че хората на носа хвърлят въжета към ранените във водата.
Главата му се плъзна за момент под водата и той ритна със здравия си крак, за да изскочи на повърхността. Успя да махне с ръка и видя един матрос да сочи към него. После потъна и разбра, че няма сили да се издигне отново…
Ще се удавя.
Една ръка се спусна във водата и сграбчи дланта му. Капитан Ву Тай-ченг от унищожения вече КРК Ма Конг изскочи на повърхността в пристанището Цо Инг и вдиша от студения солен въздух. Първата му мисъл бе да попита дали президентът Лианг има друга причина да се бои от китайците освен онази, която вече беше споделил.