— Господин президент, струва ми се, че в момента именно НОА разстройва вътрешното ви спокойствие, а не тайванците — заяви Стюарт, а раздразнението му започваше Да си личи.
— Не е така — отговори Тян. — Лианг се опитва да спаси политическата си кариера, разпалвайки размирици в провинцията. Ние не можем да му позволим да успее. Стратегическата позиция на Китай е, че няма да разрешим на Тайван да обяви независимост.
— Съединените щати почтително не са съгласни с оценката ви за намеренията на президента Лианг. — Това беше неубедително противопоставяне и Стюарт го знаеше…
— Имате право на собствена интерпретация на събитията — отговори Тян. — Обаче тъй като това е вътрешен въпрос, свързан със сигурността, тук е важна нашата интерпретация, сър. Лианг нямаше да тръгне по сегашния си път ако не вярваше, че Съединените щати ще се намесят. И така, Китайската народна република официално моли Съединените щати да не се бъркат във вътрешните ни работи. Тук не са засегнати американски интереси, а нашите военни действия са съвсем сдържани.
Сдържани?, помисли си Кук. Едва ли.
— Господин президент, аз не бих избрал думата „сдържани“ — обади си Стюарт, повтаряйки мисълта на директорката на ЦРУ. Той се наведе към микрофона на телефона. — Вашите атаки не бяха провокирани от нищо. Най-старшият офицер на Кинмен и съпругата му бяха застреляни у дома си. Да, ние знаем за това и не си правете труда да ме питате откъде, защото няма да ви кажа. Електрическата мрежа е съсипана. Летището е димяща развалина. Ма Конг е разполовен и лежи на дъното на дока си, а голяма част от екипажа му потъна заедно с него. По дефиниция никое от тези действия не е сдържано. Но в случай, че има нещо неясно, мирът и стабилността в Азиатско-Тихоокеанския регион винаги са били и ще продължат да бъдат част от американските интереси, дори ако вече не са ваши интереси.
Всичко беше много дипломатично, помисли си Кук. Реши, че предпочита да вижда Стюарт в тази светлина.
— Разбира се, че си остават и наши — отвърна Тян, отказвайки да поеме примамката на Стюарт. — Ние решихме да демонстрираме решителността си и възможностите си в ограничен мащаб. Кинмен едва ли си струва нашето внимание или вашето. Искрено се надяваме, че след като завладяхме тази малка ивица суша, президентът Лианг ще се изправи пред реалността на своето положение и ще реши да отстъпи. Но нашата стратегия за сдържаност може да бъде приложена само ако Съединените щати не подхранват Дианг с празни надежди за намеса. Всяка проява на подкрепа от ваша страна, господин президент, може само да продължи конфликта и да причини ненужни страдания.
Това беше елегантен капан. Не правете нищо и Китай печели. Действайте агресивно и се пригответе да бъдете превърнати в жертвен агнец, помисли си Кук. Предположи, че Стюарт иска още време за мислене и няма да спечели битката си с китайския президент, който бе разполагал с дни да упражнява този разговор. Несъмнено Стюарт не можеше да каже нищо, за което Тян вече да нямаше отговор… Във всеки случай нищо дипломатично.
Стюарт доказа правотата й.
— Президент Тян, благодаря ви, че приехте моето обаждане — прекъсна го грубо той. — Много се надявам, че това може да бъде решено бързо и без ненужни жертви, както и без прекъсване на търговията между двете ни страни.
— Разбира се. Ние се ангажираме със стабилността и запазването на търговските ни взаимоотношения със Съединените щати. Както знаете, вашето икономическо благосъстояние е в наш интерес и ние не желаем влошаването му — отговори Тян. — Ваш покорен слуга, сър.
И връзката прекъсна.
Стюарт се облегна назад в стола си и стисна немощно дръжките.
— Просто ни хванаха по бели гащи…
— Всъщност не е станало нищо особено — отбеляза Лоурънс Шоууолтър, министърът на отбраната.
Генерал Лоурънс Шоууолтър — пенсионер от морската пехота на САЩ, се издигаше с една глава над Кук, а и раменете му бяха два пъти по-широки от нейните. Забележката му беше много по-учтива от онова, което се въртеше в главата на Кук, но генералите трябва да бъдат дипломати, както и служителите от Държавния департамент.
— Тян беше прав — обади се Стюарт. — Нямаме никакви доказателства за това, че НОА са потопили Ма Конг. Знаем, че са те, но не можем да го докажем, а без това аз оставам с вързани ръце. — Той погледна към директорката на ЦРУ. — Някаква нова информация?
— За жалост, не — отговори Кук. — Няма нищо на радара, а и това определено не беше китайски сапьорски екип! Охраната на военноморската база Цо Инг е твърде добра за да го позволи. Военноморското разузнаване мисли, че някоя китайска подводница трябва да се е промъкнала през тайванските сонарни мрежи и да е пуснала торпедо в кораба.