— Но ние можем да изгубим самолетоносач от тези неща… Каквито и да са те — припомни му Стюарт. Сега изглеждаше по-уморен от преди.
— Хари, можеш да загубиш самолетоносач дори ако те нямаха това нещо — заяви министърът на отбраната.
— Сър? — обади се Кук.
— Да? — погледна я Стюарт.
— В моята работа аз не трябва да препоръчвам политика. Трябва само да ви давам разузнавателна информация и анализи. Но мога да ви кажа какви са вероятните последици от всякакви подобни действия. Сър, ако обърнете тези самолетоносачи обратно, това ще изпрати много силно послание до всички наши съюзници в Азиатско-Тихоокеанския регион и още по-силно до нашите врагове навсякъде по света. И смятам, че не е необходимо да пояснявам какво е това послание. Но то ще бъде окончателно и невъзвратимо и Съединените щати никога няма да възстановят влиянието, което ще изгубят. Вие ще промените света то не както ви харесва, сър. — Кук се отпусна назад и осъзна, че сърцето й тупти по-силно от всякога досега в живота й.
— Това беше дръзко — прошепна Стюарт.
— Да, сър. Ще разбера, ако поискате от мен да… — Започна тя.
Стюарт я прекъсна отново, този път махна с ръка.
— Харесвам дръзките. И ми помага да се съглася с теб. — Той остави недоизказани подразбиращите се последствия от несъгласието си с нея. — Някакви идеи за историята, която трябва да подхвърля на медиите, за това, че самолетоносачите се насочват натам?
— Можеш да направиш изявление, че самолетоносачите са там, за да защитят свободното мореплаване през международни води по време на конфликта — предложи Шоууолтър.
— Дори няма да излъжете — съгласи се Кук. Тя посочи към картата и начерта една линия. — Тайван се намира в Лусонския пролив, свързващ Тихия океан с Южнокитайско море на север от Филипините. Това е важен плавателен маршрут, свързващ Япония, Северна и Южна Корея с Индонезия и Индийския океан. Ако Тян надделее и създаде маршрут Кинмен-Пескадорските острови-Тайван под един флаг, той може да отреже достъпа за търговско корабоплаване както до Тайван, така и през Лусонския пролив, когато си поиска.
— Това ми харесва. — Президентът на Съединените щати се усмихна и кимна. — Ланс, извади от шкафа плановете за защита на Пескадорските острови. И изпрати тази Червена клетка да докладва на ударните групи със самолетоносачите. Ако това е сценарият на НОА, искам те да го знаят наизуст.
Офисът на директора на ЦРУ
Този път Берън беше донесъл цяла кана кафе. Чакаше в офиса на Кук, когато тя влезе. Директорката на ЦРУ изпи две чаши, за да спечели малко време и да си помисли, а преди да седне, си наля трета.
Отвори папката и извади един изследователски документ.
— Червената клетка подготви това преди няколко години. Току-що го споделих с президента.
Берън взе документа и огледа резюмето.
— Не е лошо — заключи той. — Ако са прави, Пенгу и останалата част от Пескадорските острови са следващите ястия в менюто. — Той остави документа на масата.
— Президентът го хареса — информира го Кук. — Трябва да разберем кога НОА ще може да нападне Пескадорските острови. Какво е положението с Пайъниър?
Берън си пое дълбоко дъх, а Кук усети как интуицията й я подлудява. Не каза нищо. Директорът на НСС се нуждаеше от възможност да й поднесе новината по своя начин.
— Шефът на бюрото казва, че Пайъниър е изгорял — прошепна той едва-едва. Това беше най-лошото нещо, което можеше да й съобщи в момента, и той го знаеше.
Кук затвори очи, покри лицето си с ръце и стисна зъби толкова силно, че се уплаши да не си счупи челюстта.
— Какво е станало? — попита бавно тя с овладян глас.
— Не знаем — призна Берън. — Мислехме, че наблюдението, което не даваше на нашите хора достъп до Пайъниър, е отговор на арестите в Тайпе. Това предположение може да е било погрешно.
— Наясно ли сме колко време е бил под наблюдение? — попита Кук.
— Не. — Берън не бе направил нищо, но все пак се почувства некомпетентен.
— Предполагам, че Мичъл има план за измъкването му? — попита Кук.
Берън потвърди предположението с кимване.
— Имаме готов от двайсет години.
— Винаги е рисковано — поклати глава Кук. Изтеглянето беше рядка практика. Повечето чуждестранни агенти се пенсионираха на място или напускаха родината си сами. — За колко време ще го измъкне Мичъл?
— Трудно е да се каже при повишените мерки за сигурност там — призна Берън. — Ако можех, щях да изпратя отделен екип да свърши работата, но с тези ограничения в Пекин ще е трудно да вкарам повече от няколко души, без да задействам алармите им за тревога. Така че може да стане само много бързо. Да го вземем и да изчезнем.