— Както кажеш — отговори Джонатан. — Радвам се, че те видях, Гар.
— Удоволствието винаги е мое. Ще се обадя, като попадна на нещо.
— Късмет — пожела му Кира с кисела усмивка.
— Късметът е за хора, които не притежават умения — отговори Гар.
Обърна се отново към монитора, а Кира наблюдаваше как анализаторът по компютърна сигурност за миг изчезва в собствения си малък свят.
Оперативен център на ЦРУ
— Бързаш ли? — попита Дрешер. Кира изглеждаше нетърпелива.
— На път съм към летището — отговори тя. — Снимки на сто трупа ли ще ми покажеш?
— Нещо по-добро — отвърна Дрешер. Натисна един клавиш, а мониторите в Оперативния център изключиха новинарските канали и ги заместиха с една-единствена информация. — Няколкостотин китайски танка се придвижват към брега. Добре заснето. Ниска орбита, страхотна светлина и ъгълът отгоре е почти прав. Сателитните образи не могат да ти дадат нищо по-добро.
— Какво гледаме? — попита Кира.
— Нанджинг, военната база в Гуянг — отговори Дрешер. Извади карта на китайското крайбрежие със символи, маркирани върху страницата. — Единайсет пехотни дивизии, осем полка от специалните части, две бронирани дивизии, една артилерийска дивизия и две резервни части.
— Дрешер прочете документа, подготвен от неговата анализаторка от APLAA. — Общият брой на живата сила е около триста хиляди. На военните кораби по брега няма топлинно флуоресциране, така че всички тези танкове са само за шоу, докато не изградят въздушен мост. Там е истинският екшън.
Той й подаде серия снимки.
— Ала не мисля, че ги подготвят само за да ни изпратят послание. Виждам твърде много работници край самолетите… — Някои от тъмните точки, маркиращи наземните екипи на снимките, стояха до маркучи за реактивно гориво с форма на спагети, които се извиваха към самолетите.
— Има активност в Шанту, Фуджоу, Жонгшу, Тайхе и Зегу. Но не това е интересно. — Дрешер пъхна в ръцете й друга серия снимки, после се обърна и заби пръст в картата на Китай, залепена на стената зад бюрото му. — Цялата тази друга активност е по югоизточното крайбрежие, но онези са направени над Ченджу.
Кира видя къде се заби пръстът му на картата и сбърчи вежди.
— Толкова далеч на запад ще стигнеш до Индия.
— Ето защо е интересно. Мислех, че партньорът ти ще поиска да узнае.
— Тайван реагира ли? — попита Кира.
— Нищо значимо. Увеличиха въздушните патрули, но всички самолети си остават в тайванското въздушно пространство. — Дрешер отпусна ръка върху купчината със снимки. — Няма флуоресцентни индикатори за топлина на тайванските кораби в пристанищата. Тян е уплашил Лианг. НОА щурмува Кинмен, Тайван се опитва да се раздвижи и НОА потапя един от най-добрите им кораби още в пристанището. Лианг вероятно е твърде уплашен, за да предприеме нещо. Няма си пола, зад която да се скрие, докато Линкълн и Вашингтон не се появят.
— Благодаря — кимна Кира.
— Ще си говорим, като стигнеш оттатък — каза Дрешер с лек поклон.
Полет на Юнайтед 897
— Поне получихме бизнес класа. Икономиите биха ме убили — каза Кира. Разпоредбите на агенцията позволяваха на пътуващите да надграждат полетите си с продължителност над осем часа и младата жена се надяваше, че това ще й даде добра възможност да си поспи.
Няма да помогне — отговори Джонатан. Кира изглеждаше много доволна от себе си, когато получи одобрение за пътуването, и то още от момента, щом съзря изненадата му при вида на бележката. Той все още се чудеше защо Кук е одобрила пътуването и тайно се надяваше шефът на бюрото от другата страна да не ги предаде на китайците още при пристигането им. Можеше да си представи, че Карл Мичъл изобщо не изгаря от ентусиазъм при мисълта да поеме отговорност за двама анализатори при настоящото развитие на събитията. — В Китай са с тринайсет часа пред нас. Биологичният ти часовник ще изостане, независимо от това колко ще спиш. По-добре е да побудуваш…
— Ти си песимист — обвини го тя.
— Реалист съм. Има разлика — коригира я Джонатан. Очите му не се откъсваха от броя на Икономист върху масичката му. — Оптимистите стават лоши анализатори — поясни той. — Не са достатъчно критични.
— Това е тъжно…
— Всекидневното четене на президентския брифинг ще ти помогне — заяви Джонатан.
— Президентът го чете всеки ден и все пак се усмихва.
— Работата на един политик зависи от усмивките. Моята — не. Тя зависи от това да съм нащрек дори след дванайсет часа в самолета. Също и твоята. Така че зарежи виното — посъветва я той. — Няма да ти се ще да страдаш от часовата разлика и от махмурлук едновременно. — Самолетът бе летял едва половин час, а Кира вече пиеше втората си чаша. Оставаха още няколко часа до вечерята, така че тя пиеше на гладен стомах. А Джонатан знаеше, че полевите агенти предпочитат баровете и кръчмите като места, където да се срещат с информаторите си, поради причини, които нямаха нищо общо със сигурността. Секретната служба все още си беше момчешки клуб и предпочиташе мъжкарското поведение, което превръщаше в слабост пред другите неспособността, или нежеланието, да се наливаш с алкохол. Мормоните и мюсюлманите пасуваха, но от останалите се очакваше са следват неписаното правило и Бърк не се съмняваше, че Страйкър може да се мери с мъжете в това отношение.