— И никой от случаите не е вътре в Пентагона — поясни Стюарт.
— Това беше хипотетично…
— Няма да бъда парализиран от хипотези — заяви Стюарт. Сложи ръка върху папката с плана и го отблъсна назад. Изкушаваше се да си изпроси една цигара. Заряза този навик преди години, но като всички истински пристрастявания, желанието за никотин никога не си отиде напълно. Решителността му бе подпомогната от това, че Белият дом бе федерална сграда на САЩ, където пушенето беше незаконно, включително и в Овалния кабинет. — Кати, разполагаш ли с агенти в Пекин, които могат да ни кажат дали китайците притежават копие?
— Един — призна Кук. Технически това все още беше вярно. Физически Пайъниър се намираше в Пекин, макар вече да не можеше да предава информация навреме.
— Кой? — попита Стюарт.
— Старши системен администратор в Министерството за държавна сигурност — осведоми го тя. — Кодовото му име е Пайъниър.
— Не сте ли му поставили специално тази задача?
— Хари, това не е съдебна зала. — Шоууолтър обикновено избягваше подобна неофициалност, но вече виждаше прокурора в изказването на президента.
— Ще стане, ако поискам — заяви Стюарт. — Отговори на въпроса, Кати.
— Постоянните изисквания към него са да докладва винаги, когато МДС се сдобият с ценна военна информация — обясни Кук. — Получаването на копие от OPLAN със сигурност може да се квалифицира като такава.
— И той все още не е сигнализирал, че това е откраднато… — Стюарт вдигна плана. Това не беше въпрос, но трябваше да приключи дискусията. Неговият ред на мисли стигна до логическото си заключение, или поне дотам, че адвокатът у Стюарт искаше да приключи с темата.
Кук би предпочела той да й зададе следващия логичен въпрос, но знаеше, че няма да го направи, оставяйки я все пак да му отговори.
— Това е вярно, сър. Обаче съжалявам да ви информирам, че оперативните условия на терен в Пекин не ни позволяват да поддържаме сигурна комуникация с Пайъниър от няколко седмици насам. Ако МДС са получили копие, възможно е той да не е успял да докладва за това. Всъщност имаме основания да вярваме, че МДС са го идентифицирали като агент на ЦРУ и го държат под директно наблюдение. При тези обстоятелства директорът на Националната секретна служба е убеден, че трябва да прекратим дейността на Пайъниър и да го измъкнем възможно най-скоро.
Рийд се надигна в стола си към Кук.
— Кой е прецакал това?
— Сър?
— Как китайците са разбрали, че е от нашите? — Рийд повиши тон.
— Не знаем — призна Кук.
— Кога е бил компрометиран? — попита Шоууолтър.
— Също не знаем — отговори Кук. Ненавиждаше да няма отговори. — Но вярваме, че е скоро. — Надяваме се.
— Откога работи за нас? — попита Стюарт.
— От 1991 година — осведоми го Кук. Можеше да му каже точната дата, когато Пайъниър влезе в американското посолство в Токио и предложи услугите си, но президентът не се нуждаеше от такива подробности.
— И го изгубихме по време на вашата смяна — заяви Рийд.
— Това е твоята смяна, Майк — припомни му Шоууолтър.
— Няма да го изгубим — отговори Кук. — Да, той вече няма да е на служба като агент, но ще го измъкнем от там. Все още ще ни бъде полезен тук. Знае повече, отколкото…
— Изгубихте най-добрия си агент в Пекин и просто не искате да… — започна Рийд.
— Няма време за това — Стюарт прекъсна всички. — Възможно е да действаме правилно и пак да изгубим играта. Така че приберете ножовете и ги запазете за НОА.
— Кати, твоите хора сигурни ли са? — попита Шоууолтър.
— Че е бил компрометиран ли? Той е сигурен и само това има значение.
— Едва ли — намеси се Рийд. — Той е само един агент.
— Той е толкова близо до професионален офицер от разузнаването, колкото можеш да стигнеш в този бизнес, без да минеш през Фермата — отговори Кук.
— Искаш да го изгориш ли, Майк? — попита Стюарт.
— Има моменти, когато изгарянето на агент си струва печалбата — отговори Рийд. — Спирането на войната с китайците би била една от тях, ако този човек може да ни предаде подробности за настоящите операции на НОА.
— Ако наистина е компрометиран, той не може да ни ги даде — отбеляза Кук. — В най-добрия случай китайците просто ще продължат да го наблюдават. В най-лошия ще го подхранват с дезинформация и тогава ние ще потвърдим, че е наш човек, като действаме според нея. — Не трябваше да споменава, че и най-добрият случай все пак би бил едно епохално бедствие.
— Имаме две бойни групи със самолетоносачи на по-малко от триста километра от китайския бряг — напомни й Рийд. — Трябва да го срещнем с някого… Някой, който да го успокои, да го прати обратно, за да види какво може да ни даде. Ако не бяхме изпратили самолетоносачи, за да защитим двайсет милиона души, щях да се съглася да го изтеглим. Но сега сме изправени пред война, която ще постави под въпрос способността ни да поддържаме съюзи в Тихия океан през следващите няколко десетилетия. Много е лошо да изгубим най-добрия си агент в Пекин, но ще изгубим много повече, ако скалъпим набързо някакво измъкване. И наистина ще направим тази грешка, ако той е под наблюдение. Трябва да съкратим загубите си.