Кира опипа шията си, за да оправи схващането от удара, после се втренчи право в човека, завладяна от странни емоции. Раната на ръката й пулсираше, а сърцето й започна да бие силно. За момент си помисли, че трябва да е бясна, но се почувства сдържана… Почти безчувствена.
Искаш да си поиграем?, помисли тя.
Кира обърна гръб на мъжа и понечи да тръгне отново. Обърна за кратко глава да провери за опашката. Той се намираше едва на ръка разстояние зад нея. Тя приближи до кръстовището, после спря на място. Това беше добър ход. Мъжът се блъсна в нея достатъчно силно и тя щеше да се просне на улицата, ако не беше подготвена за удара. Този път не си направи труда да се обръща назад.
Нещо студено се надигна в гърдите й и мислите й блокираха. Светлините на светофара се смениха и тя тръгна да пресича заедно с малка група хора. Мъжът зад нея я блъсна отново, когато приближаваше отсрещния тротоар, потаен ход, изпълнен така, че тя сякаш се беше препънала, опитвайки се да се качи на бордюра. Кира беше достатъчно подвижна, за да прескочи препятствието, но чувството в нея ставаше по-силно и тя изгуби всякакво желание да го потисне.
Една уличка се врязваше в стената отдясно, на около пет метра напред. Кира ускори ход съвсем леко и един бърз поглед потвърди, че е успяла в опита си да изпревари мъжа, оставяйки няколко пешеходци между двамата. Приближи до уличката, после зави бързо и хукна в тъмнината.
Алфа видя как жената свива вдясно и побягва в уличката. Той блъсна случайна любовна двойка, изпречила се на пътя му, и хукна напред към тъмната дупка между сградите. Втренчи се в мрака и разбра, че не може да види нищо по-нататък, но в края на уличката не се съзираше светлина, която да предполага друг изход. Жената трябваше да е някъде отпред, но уличните лампи зад него пречеха на нощното му виждане и то нямаше да се оправи, докато не навлезеше в мрака. Пристъпи и се придвижи в тъмното пространство.
Металният прът го улучи право в носа и разби на парчета горния му страничен хрущял. Кръвта рукна за миг в устата и гърлото му и той се задави. Болката раздираше главата му и той не можеше да мисли. Само по рефлекс успя да вдигне ръце към лицето си, за да покрие раната.
Прътът започна да вибрира от удара, после вибрациите се пренесоха в ръката на Кира и тя усети болезнен пристъп в ранения си мускул. Викодинът й позволи да го игнорира и Кира завъртя лоста към капачката на коляното му. Целта й не се виждаше в тъмното и първия път тя не улучи. При втория опит бе точна и събори Алфа върху бетона, изтръгвайки от него вик въпреки кръвта в гърлото му, потекла обилно насред лицето му.
Сега Кира крещеше и плачеше, изгубила самоконтрол. Осъзнаваше го, но не можеше да се спре. Тренираната част от съзнанието й наблюдаваше безпристрастно как тя подивява, неспособна да се удържи. Дори се разпсува. А онази част от съзнанието й, която наблюдаваше спокойно сцената, долови английски и испански викове, насочени към жалката, помляна фигура на земята, присвита в ембрионална поза.
Тя не разбра колко продължи това. Сториха й се минути, но със сигурност боят може би беше продължил едва няколко секунди. После прътът се изплъзна от пръстите й и падна върху бетона с няколко силни метални звука, а сетне краищата му започнаха да удрят земята все по-бързо и по-бързо, докато най-накрая спря. Тя не знаеше защо се спря, но Кира не беше убиец. Втренчи се за кратко в силуета. Обърна се и избяга от уличката.
Сърцето й биеше силно и тя не можеше да овладее дишането си. Спря до сноп светлина, отделящ улицата от тъмната алея. Никой пешеходец не беше спрял. Шумът от трафика бе достатъчно силен, за да заглуши шумовете от уличката.
Кира зави обратно към района на посолството и хукна.
Овалният кабинет
— Това е, господин президент. — Берън затвори книгата и я остави на масата. Съществуваха само пет печатни копия от плана на Мичъл за измъкването на Пайъниър и всички те се намираха в Овалния кабинет. Стюарт, Рийд, Шоууолтър и Берън имаха копия, до едно получени точно в този ред. Берън щеше да ги събере всичките след края на срещата, да ги върне в Ленгли в заключена чанта и лично да ги унищожи. Надяваше се ДНР да не поиска да си запази копие. Тогава щеше да му се наложи да се скара с Рийд пред президента. Берън ненавиждаше Майкъл Рийд поради няколко основателни причини, но най-важната от тях със сигурност щеше да се прояви през следващите пет минути и той очакваше точно тази битка.
Стюарт не затвори своята кожена папка.
— Изглежда твърде просто.
Берън кимна.
— Колкото по-сложни са плановете, толкова по-вероятно е да се провалят. Простотата им оставя място за адаптиране, когато нещата не тръгнат по предначертание. Освен това, при тези ужасни мерки на МДС срещу всички там, ресурсите ни са ограничени.