— Капитаните говорят за стратегия, а генералите — за логистика, а? — попита Стюарт.
— В този случай това си е чистата истина — съгласи се Кук. Тя остави папката си на масата до тази на Берън.
— Кой ще осъществи изтеглянето? — попита Рийд. ДНР остана забележително безкритичен към плана. Изглеждаше почти примирен с решението на Кук да продължи операцията.
Берън наблюдаваше как Кук си поема дъх.
— Те са покрили напълно повечето дългосрочни жители, които минават през посолствата там, не само нашите хора. Това е…
— Кой ще се заеме с изтеглянето? — повтори Рийд.
Кук го погледна право в очите.
— Кира Страйкър — заяви тя.
Рийд затръшна шумно папката си и удари с кожената подвързия по масичката толкова силно, че Кук се уплаши за здравината й.
— Да не си полудяла? — извика ДНР. Офицерът от секретните служби, застанал до вратата, автоматично смени стойката си в отговор на внезапната проява на агресия.
— Майк! — изкрещя му Стюарт. ДНР погледна президента без извинение за избухването си. — Има само един човек, който може да крещи на хората в този офис, и това не си ти. Би ли искал да обясниш поведението си? — Това всъщност не беше въпрос.
— Кира Страйкър е полеви агент. Аз наредих на директор Кук да я уволни още преди месец за некомпетентност и неподчинение. А ти — Рийд вдигна пръст към Кук — не се подчини на тази заповед.
— И пак бих го направила.
— Уволнена си! — просъска яростно Рийд. — Искам оставката…
— Я се успокой, Майк! Тук аз решавам кой е уволнен…
— Стюарт буквално му изкрещя. — Кати, каква е историята със Страйкър?
— Страйкър е отличен полеви агент, господин президент — започна Кук. — Миналата пролет завърши Фермата втора по успех във випуска си. Първото й назначение беше в Каракас…
— Провали тайна среща с наш агент и за малко не я арестуваха — прекъсна я Рийд. — А ти веднага я изпрати обратно на терен, нарушавайки заповедта ми, да измъкне агент от един още по-враждебен град! Ти си толкова некомпетентна, колкото Страйкър!
Стюарт погледна Рийд и го накара да замълчи.
— Кати, предполагам, че тази история има и друга версия?
— Да, сър. Срещата в Каракас се провали, вярно е, но Страйкър беше против тази среща.
Берън кимна.
— Имаше ясни признаци, че информаторът е двоен агент и работи за венецуелците. Убедихме се, че няма как да е имал достъп до информацията, която ни даваше, макар тя да беше вярна. Решихме да прекратим взаимоотношенията си, вместо да рискуваме нашите хора. — Берън спря внезапно, стисна зъби и потисна импулса да скочи от мястото си. Изненадана, Кук го погледна и видя, че е стиснал юмруци. Никога не беше го виждала толкова напрегнат. Когато най-накрая продължи, той с мъка запазваше професионалното си поведение. — Но шефът на бюрото отхвърли преценката ни и нареди на първия полеви агент да поддържа връзката. Той отказа, а шефът го свали от случая и повери задачата на Страйкър. Заплаши я да прекрати назначението й, ако не отиде. Тя протестира, но се подчини, ала там само за пет минути разбра, че агентът не играе честно с нея. Каза му, че връзката е прекратена, и излезе от убежището. Трийсет секунди по-късно местните разбиха вратата, което напълно потвърди съмненията ни, че агентът не играе в нашия отбор. Страйкър успя да премине през полицейския кордон и ние я измъкнахме от страната. Но получи куршум в ръката заради усилията си.
— Шефът на бюрото ти изглежда некомпетентен — отбеляза Стюарт.
— Строго погледнато, той не е наш шеф на бюро, сър — обади се Берън. — Той не е офицер от ЦРУ.
— За кого става дума? — попита Стюарт.
— Мисля, че директор Рийд трябва да отговори на този въпрос — намеси се Кук. Всички глави се обърнаха към ДНР.
Кук се отпусна назад, а Берън сдържа усмивката си. Рийд сякаш потискаше импулса си да удуши директорката на ЦРУ само защото офицерът от секретните служби щеше да го пребие, ако опиташе.
— Сам Ридждън…
— Ридждън… — повтори Стюарт. — Откъде знам това име?
Берън се обърна към Рийд.
— Ти ли ще му кажеш, или аз?
Рийд стисна зъби.
— Господин президент — започна той, — той беше ваш посланик в Кения при първия ви мандат. И дари средства в кампанията за преизбирането ви.
Минаха почти десет секунди, докато Стюарт осъзнае намека, а после той прокара ръце по пребледнялото си като платно лице.
— Назначил си за шеф на бюро един дарител за кампанията?