— Преди да влезе в частния сектор, Ридждън беше анализатор в ЦРУ цели пет години — понечи да възрази Рийд.
— Анализаторите четат доклади и правят лоши брифинги на PowerPoint — отвърна Стюарт. — Те не ръководят операции! Какво си мислил?!
— Смятах, че имате важен дарител с известна квалификация, на когото му беше по-интересно да си играе отново на шпионин, вместо да бъде дипломат в някаква скапана страна, за която на никого не му пука! — сопна се Рийд. — Даваме посланически постове на дарителите! Шефовете на бюра просто са разузнавателният еквивалент, те отговарят пред мен и няма закон, който да изисква да са офицери от ЦРУ.
— Невероятно — промърмори Стюарт. — Да политизираме разузнаването.
— Още ли е в Каракас? — попита Шоууолтър.
— Да — потвърди Кук. Берън си свърши работата и дойде време да го измъкне изпод директния обстрел. — Директор Рийд не одобри доклада ни след акцията и не ни позволи да отстраним Ридждън. Вместо това реши, че Страйкър е виновна, и нареди да я уволним.
— Не говорете така, сякаш мен ме няма тук! — изръмжа Рийд.
— Млъквай! — нареди му Стюарт. — От теб вече чух достатъчно.
— Хари… — започна Рийд.
— МЛЪКВАЙ! — кресна Стюарт. Рийд се отпусна назад и затвори уста. — Майк, веднага махай Ридждън от там. Направи го или ще накарам администрацията да анулира паспорта му и тогава може да си остане в Каракас, колкото си ще. Кати, назначи някого, който си разбира от работата. И не ми пука, ако се наложи да връщаме парите на Ридждън, затвори му устата още щом кацне в Маями. Даже не ми се мисли за заглавията в Поуст. И не ме карайте да казвам какво ще стане в Конгреса ако това нещо излезе наяве. И Майк, има ли други като Ридждън? Не говори, само кимай. — Рийд поклати глава. — Добре. Кати, Страйкър може ли да свърши работата в Пекин?
— Да, сър, вярваме, че може — отговори Кук. — Няма гаранции, но мислим, че тя ще се справи с тази задача не по-зле от всеки друг.
— Кога ще измъкнете Пайъниър? — попита Стюарт.
— Все още не сме помолили Страйкър да се заеме с мисията — обясни Кук. — Първо ни трябва вашето одобрение за операцията.
— Вярваш ли й?
— Абсолютно, сър — потвърди Кук.
— Ти си залагаш главата. Пожелай й успех.
— Добре, сър.
— И, Майк? — президентът се обърна към директора на националното разузнаване.
— Да, господин президент? — гласът на ДНР звучеше колебливо.
— Никаква гласност с това момиче. Ако видя името на Страйкър в Поуст, бог да ти е на помощ, ще пусна главния прокурор по петите ти. Разбираш ли?
— Да, господин президент. — Този път излъчваше примирение. Кук видя как раменете на ДНР се отпускат.
Пекин
Кира не искаше Мичъл да е внушителен. Точно обратното, надяваше се той да е като онези шефове на бюра, които вече познаваше, арогантен и непокорен. Това щеше да й спести чувството за вина, премълчавайки, че е пребила почти до смърт офицер от китайското разузнаване за това че емоциите са я превзели. Мичъл определено беше компетентен и изглеждаше свестен, което почти сигурно означаваше, че щеше да изпрати нея, а вероятно и Джонатан, до летището още в минутата, когато тя си признаеше. Но в момента правилното и подходящото не бяха равностойни понятия.
Мичъл бе преминал средната възраст, към петдесет и пет според нея. Службата му като полеви офицер беше към края си и определено не беше минала напразно. Стените на офиса му не бяха покрити с трофеи като на други шефове на бюра, с церемониални оръжия или подаръци от чужди разузнавателни служби. Кабинетът на Мичъл изглеждаше далеч по-скромно. Всъщност той си беше позволил само една значителна украса, свързана с кариерата му, но тя говореше достатъчно за историята му и накара Кира да се почувства като ученичка. Под стъкленото покритие на черешовото му бюро бяха подредени около петдесет медальона, събрани от военни дивизии и бригади, чуждестранни и американски, смесени с няколко от чужди разузнавателни служби. Това бе скромен принос към една секретна кариера, даваща му право на много повече арогантност, отколкото той проявяваше. Мичъл бе водил живота, за който тя си мечтаеше. Не можеше да отрече, че й се искаше да го намрази за това, но нямаше основателна причина да не го уважава.
Мичъл прекъсна мислите й, когато се завъртя в стола си и извади разпечатка от лазерния принтер зад бюрото си.
— Прочети това — нареди той. Кира взе телеграмата.
ИЗИСКВАНО ДЕЙСТВИЕ: ИЗМЪКНЕТЕ ПАЙЪНИЪР
1. Д/ЦРУ НАРЕЖДА НА ШЕФА НА БЮРОТО (ШБ) ДА ИЗМЪКНЕ ПАЙЪНИЪР
2. ПРИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВРАЖДЕБНИТЕ УСЛОВИЯ НА ТЕРЕНА ШБ Е ОТОРИЗИРАН ДА ПРЕНАСОЧИ ВСИЧКИ НАЛИЧНИ РЕСУРСИ ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.