Д/ЦРУ СЪЖАЛЯВА, ЧЕ ЗАСИЛВАНЕТО НА МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ НЕ ПОЗВОЛЯВА ИЗПРАЩАНЕТО НА ПОМОЩ НА ЗНАЧИТЕЛНИ РЕСУРСИ ЗА КРАТКО ВРЕМЕ. АКО Е НЕОБХОДИМО, НА ШБ СЕ НАРЕЖДА ДА ИЗПОЛЗВА АГЕНТ СТРАЙКЪР ВЪВ ВСЕКИ НЕОБХОДИМ КАПАЦИТЕТ, АКО ТЯ ЖЕЛАЕ. СТРАЙКЪР Е КВАЛИФИЦИРАНА И ИМА ПЪЛНОТО ДОВЕРИЕ НА Д/ЦРУ И Д/НСС. ЛИЧНОТО й ДОСИЕ Е ПРИКРЕПЕНО ЗА ПРЕГЛЕД ОТ ШБ.
3. ВСИЧКИ АГЕНТИ, ЗАДЪРЖАНИ ПО ВРЕМЕ НА ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ ОТ МЕСТНИТЕ СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ, НЕ ТРЯБВА ДА ОЧАКВАТ НЕЗАБАВНО ОСВОБОЖДАВАНЕ.
Страйкър има пълното доверие на Д/ЦРУ на Д/НСС. Тя препрочете фразата, помъчи се, но не успя да каже нищо смислено.
Мичъл й даде още две минути мълчание, преди да заговори отново.
— В играта ли си?
— Не съм очаквала това — отвърна Кира.
— Нито аз… — поясни Мичъл. — Ако не искаш да участваш, никой няма да те упрекне. Не си запозната с терена тук, а това е враждебна територия. Но Кук нямаше да те моли, ако Пайъниър не си струваше.
Кира кимна. Препрочете втория абзац и кимна отново.
— Участвам.
— Сигурна ли си? — попита Мичъл. — Разбираш ли трета точка? — Всеки арестуван ще прекара доста време в тукашен затвор, може би доживотна присъда. Пайъниър е толкова важен.
Тя се опита да постави на везните идеята да има живота на Мичъл срещу дълъг престой в китайски затвор, но откри че не е способна да мисли. Логиката и емоциите й я водеха в различни посоки. Тя затвори очи и се опита да изключи околния свят, но и това не помогна. Накрая прочисти съзнанието си и каза направо каквото мислеше.
— Разбирам — отговори тя. — Какъв е планът?
— Имаме план, но условията отвън ни принуждават да го променим. МДС и другите местни ни задушават. Установено е непрекъснато наблюдение над постоянно пребиваващите тук, така че за моите хора има голяма вероятност да изгорят, ако опитат…
— Но аз мога да бъда рискувана — прекъсна го Кира.
Мичъл помълча, преди да отговори.
— Не използвам тази дума. Ти си обучена, не си известна на МДС и не трябва да се тревожиш за дългосрочното си прикритие тук. Прегледах досието ти. Преди двайсети пет години щеше да пометеш пода с мен във Фермата. Така че не можеш да бъдеш рискувана ей така. Ти си ценна. Освен ако не смяташ, че не можеш да се справиш.
Мога ли? Преди два часа, преди да пребие онзи човек с металния лост, тя не би имала никакво съмнение. Сега не знаеше. Кира не отговори нищо.
Мичъл вдигна рамене.
— Само кажи истината. — Той се пресегна назад към сейфа и извади една черна папка. — Ето ти плана за измъкването. Прегледай го. През следващите няколко часа ще направим някои промени, но щом си решила да ни помогнеш, трябва да знаеш какво става тук. В 19:30 часа ще се срещнем в конферентната зала, за да преговорим всичко.
Кира кимна.
— Ами Джон?
— Бърк? Няма нужда той да знае… — започна Мичъл.
— Трябва — възрази тя по-енергично, отколкото възнамеряваше.
— Мичъл се намръщи.
— Той има известно обучение, владее ръкопашен бой, огнестрелни оръжия, но няма нищо, с което да ни помогне тук.
— Аз не съм молила за неговата помощ — поясни Кира. — Но той е посветен във всичко, както и аз. Няма причина да го отстраняваме.
— Той е…
— „Той е анализатор“ не е достатъчно. Не и този път.
Мичъл вирна глава с изненада.
— Какъв ти е този тип?
— Понякога Бърк може да е истинско магаре, но в този случай ми е партньор. Щом искате помощта ми, кажете му какво става.
Мичъл се втренчи в жената и въздъхна нервно и продължително.
— Добре. Не се безпокой за това. Ще го заведа в убежището, за да зададе въпросите си на Пайъниър.
Кира кимна.
— Добре.
Площад „Тянанмън“
Пекин, Китай
Протестът беше голям и шумен, но организиран в типичен китайски стил. Демонстрантите носеха табели с надписи на китайски и английски. Английската граматика бе изненадващо добра. Джонатан забеляза екип от CNN, заобиколил най-красивата репортерка, която той бе виждал от доста време насам. Той и Кира застанаха на безопасно разстояние срещу нея, точно на линията на погледа й, но все пак не толкова близо, че да привлекат вниманието й. На това място оставаха зад камерите и светлините, осветяващи смрачаващия се площад. МДС несъмнено гледаха предаването.
Репортерка от ВВС предаваше материала си на изток с гръб към тълпата. Кира обожаваше британския акцент, но не успя да чуе думите от възгласите на местните. Офицери от Народната въоръжена полиция стояха по краищата на площада и се взираха свирепо в чужденците, но не правеха нищо, за да спрат прилива на местните към тълпата протестиращите бяха навлечени добре заради студа и издишваха стотици малки облачета замръзнал дъх, докато викаха и скандираха. Един човек в центъра проповядваше с мегафон срещу коварните тайванци, а Кира се учуди дали и той не е собственост на правителството. Не можеше да си представи, че човекът си го е държал у дома за всеки случай, ако изригне масов протест… Не и в тази страна. Може би в САЩ, но не и в Китайската народна република.