— Да.
— Не е било разумно — отбеляза Джонатан.
— Не, не беше. Проследиха ме. Всъщност ме набиха — призна тя.
Джонатан спря, преди да отговори.
— И ти им показа на какво си способна.
Наистина ми се иска да престанеш да ме четеш като отворена книга. Кира кимна.
— Даже повече. Цапардосах го с един лост по носа и по коленете. Все едно наблюдавах как някой друг го прави. — Накрая се обърна и погледна към Джонатан.
— И никой не се опита да те спре? Някой проследи ли те обратно до посолството?
— Не, никой не ме спря. Не знам дали после са ме проследили. Всъщност не проверих за наблюдение — призна тя.
— Значи те е следил сам. Ако имаше партньори, те щяха да те заковат още щом си излязла сама от уличката.
Кира кимна. После изтръпна.
— Чувствам се като осакатена — призна Кира. — Или като арестувана.
— Това се нарича посттравматичен стрес. Трябва да си поговориш с някого от психолозите в Програмата за помощ на служители — посъветва я той. — Помага.
— Ти си получавал посттравматичен стрес, нали?
— Веднъж, след Ирак. Бях сред анализаторите, които Джордж Тенет изпрати да намерят онези оръжия за масово унищожение. Работех в Зелената зона, когато някакви бунтовници атакуваха внезапно с минохвъргачки. Един снаряд удари близо до позицията ми. — Той се намръщи на някакъв спомен, който реши да не споделя. — Това не означава, че не можеш да си вършиш работата — увери я Джонатан. — Означава, че трябва да си помислиш хубавичко, преди да се включиш в операцията на Мичъл.
— Трябва да измъкнем Пайъниър. — Тя премигна, когато осъзна, че е изговорила тайната дума публично. Огледа се. Никой не можеше да я чуе.
— Сигурен съм, че Мичъл оценява предаността ти — увери я той.
На Кира й се прииска да го наругае, но си сдържа езика зад зъбите. Както изглежда, анализаторите, също като полевите агенти, можеха да използват логиката, за да четат мислите на хората.
Те прекосиха улицата и излязоха от официалните граници на площада. Шумът на тълпата заглъхваше бавно зад тях.
— Знам, че Кати Кук те е помолила. Това, че молбата идва от най-високо място, не означава, че е по-разумна — напомни й Джонатан.
— Какво има помежду ви? — попита ядосано Кира.
Джонатан се намръщи.
— Какви ги приказваш?
— О, моля те — възкликна момичето. — Тя можеше да ме скрие навсякъде в Агенцията, но ме предаде на теб и слезе да го направи лично. А директорите на ЦРУ не дават брифинги на обикновените анализатори, нито пък ги канят да си приказват и да гледат речите на китайските президенти. Тя направи и двете и определено не търсеше моята компания. Вие двамата се познавате, и то не само професионално.
Джонатан изви леко глава и я погледна, но не продума нищо.
— Мога да пазя тайна. Работя в ЦРУ — напомни му Кира. Почувства се добре, когато най-накрая успя да накара Джонатан да премине в отбрана.
— Двете неща не вървят ръка за ръка, както може би си мислиш. — Той въздъхна и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Когато се запознахме във военния колеж, Кати не играеше тази игра. Беше заместник-директор на разузнаването в Тихоокеанското командване. И не беше възхитена, когато този цивилен реши да заобиколи някои основни правила, които не смяташе за реалистични. Накрая обсъждахме военноморската тактика на вечеря. Тя ме покани, можеш ли да повярваш. След тази обиколка тя се пенсионира от флота, върна се във Вашингтон и създаде мозъчен екип за военни игри. Предложи ми работа, която аз отказах, но в личен план продължихме от там, докъдето бяхме стигнали. После Ланс Шоууолтър стана министър на отбраната. Кати беше работила под негово ръководство в Тихоокеанското командване и изведнъж се озова в списъка на президента за директор на ЦРУ. Одобриха я и там всичко свърши.
— Тя те е отрязала, тъй ли? — попита Кира.
— „Лоша практика е да излизаш с подчинени“, така каза. А някои от „добрите стари момчета“ като Рийд постоянно грееха нещо, за да я изхвърлят. Това ме превръща в пречка, която тя не може да си позволи.
— Е, тя няма да управлява Агенцията вечно — отбеляза Кира.
— Джордж Тенет изкара на този пост седем години, а Кати Кук е много по-добра от него — отговори той. — И хората се променят. — Джонатан мълча половин пряка и не проговори, докато не стигнаха до ъгъла. — Кати е страхотен лидер, но не е тук, на терена. Мичъл не иска да изгуби важен агент по време на своята смяна, а ти не знаеш какво и е казал. Освен това се съмнявам, че си обективна.
— Имам си причини — възпротиви се Кира. Но това й се стори слабо. Трябва да е прозвучало зле на анализатора.