ЦРУ не потвърди измъкването му и той не си приготви багажа. Имаше няколко снимки на родителите си в малък плик и го пусна в джоба си. Родителите му бяха починали и той за пръв път почувства благодарност към Партията за нейната политика за ограничаване на раждаемостта. Нямаше братя и сестри и не оставяше никого. Нямаше жена деца, любовница, дори домашен любимец. Позволи си само няколко приятели в службата, които утре щяха да се чудят къде е. Почти сигурно Партията нямаше да им каже истината за изчезването му. Може би МДС щяха да ги излъжат, че е загинал в катастрофа. Надяваше се да не я инсценират и да не убият някого, за да осигурят достоверност на историята си.
Облече си палтото и огледа за последен път дома си. Благодаря ти, помисли си той. Внезапно се превърна в сантиментален глупак, но този път не му пукаше. Човек, който не е сантиментален в такъв момент, не заслужава да живее.
Погледна към американката и се усмихна.
— Аз съм готов. Води — каза й той. Закопча си палтото и й направи знак с ръце.
Кира го хвана за ръката и го изведе. Той се обърна, заключи и те тръгнаха по коридора към стълбището.
Стълбището, водещо към първия етаж, бе по-мръсно от всичко, което Кира бе виждала някога. Тя внимаваше да не докосне парапета и се молеше да не падне, повече от страх да не пипне някоя зараза, която никога не би могла да изчисти. Не беше сигурна дали строителите са боядисвали стените, още повече дали са ги пребоядисвали през годините. Многогодишна мръсотия покриваше стълбите, а миризмата, надигаща се отдолу, не беше чак толкова непоносима, че да ти се повдигне.
Кира държеше ръката на Пайъниър, докато вземаха по две стъпала наведнъж, тъй като смяташе, че така е по-безопасно. Изминаха по-малко от половината разстояние до партера, когато тя чу шум отгоре. Няколко чифта крака трополяха по стълбите. Тя спря за кратко да прецени посоката им и реши, че те слизат, вземайки по три стъпала наведнъж…
Тя сграбчи ръката на Пайъниър и го поведе надолу към следващата площадка и изхода към шестия етаж. Натисна бравата, откри, че не е заключена и че от другата страна няма никой. Притвори тихо вратата зад тях. Огледа коридора и надзърна зад ъгъла за някоя достатъчно дълбока ниша, която да ги скрие, но не намери. Можеха да избират дали да останат на място, или да хукнат по лъкатушещия коридор към отсрещното стълбище. Кира прецени разстоянието и реши, че не могат да се изгубят от погледа на преследвачите си, преди те да стигнат до тяхното ниво. Тя притисна Пайъниър до стената, така че отворената врата щеше да го прикрие. Застана от другата страна и зае стойка да удари в лицето всеки, който се приближи.
Стъпките по стълбите стигнаха до техния етаж. Мъжете от другата страна не пробваха вратата. Продължиха надолу, а Кира преброи до трийсет, преди да отвори. Сетне изчака още един момент, за да прецени разстоянието и посоката. Хората приближаваха партера…
Тя се съсредоточи прекалено много върху тях и не видя офицера от МДС, който излезе иззад ъгъла с безшумни стъпки по износения килим. Удари Кира по лицето със свита ръка, блъсвайки я в стената. Пайъниър посегна към главата му, но нападателят му заби един юмрук в корема и го събори на пода. Ала това отвлече за миг вниманието му, а той не можеше да си го позволи. И Кира го накара да си плати.
Изстреля крака си назад към коляното на агента и ставата му изпука. Той извика и залитна назад, неспособен да стовари тежестта си върху жената и да я прикове към стената. Кира удари с лакът носа му и усети хрущенето. Адреналинът уби болката от неизлекуваната рана на ръката й и тя не усети нищо. Нападателят й залитна още по-назад и вдигна ръце към лицето си, за да спре кръвта, рукнала от счупения му нос. Кира го ритна в корема, както той направи с Пайъниър. А следващият й удар попадна в слънчевия му сплит достатъчно силно, за да му изкара въздуха. Той се преви. Кира се завъртя, пристъпи напред, да скъси дистанцията, и заби коляно в лицето му. Костите му отново изпукаха. Ударът го събори назад към стената, а Кира го довърши със саблен удар в гърлото. Офицерът падна на пода, свит в ембрионална поза. Издаваше дрезгаво хриптене, докато се мъчеше да си поеме дъх, плувнал в собствената си кръв.
Кира поведе Пайъниър по лъкатушещия коридор към другото стълбище. Отгоре и отдолу се чуха викове.