– Ако, не дай Боже, той ги убие тайно, тогава с рода Ривърс ще бъде свършено, и ние ще се отървем от тях – казва херцогът, сякаш това му е дошло на ум сега, за първи път.
Кимвам:
– И тогава всеки бунт, който би унищожил Ричард, ще остави престола свободен за нов крал.
Той отклонява очи от проблясващата светлина на огъня и ме поглежда с ясна, неприкрита надежда.
– Своя син, Хенри Тюдор, ли имате предвид? За него ли мислите, милейди? Дали той ще поеме предизвикателството и ще възстанови Ланкастър на трона на Англия?
Не се колебая дори за миг:
– Не се справихме добре под властта на Йорк. Хенри е прекият наследник на Ланкастър. И цял живот е чакал шанса си да се върне в страната си и да предяви рожденото си право.
– Има ли войски?
– Може да събере и вдигне на крак хиляди – обещавам. – Херцогът на Бретан обеща подкрепата си – той разполага с повече от дузина кораби, с повече от четири хиляди войници, истинска армия на негово разположение. Дори само името на Хенри може да спечели подкрепата на Уелс, а чичо му Джаспър ще бъде негов военачалник. Ако вие се обедините с него, за да се биете срещу Ричард, мисля, че ще бъдете непобедими. А ако вдовстващата кралица свика приближените си, смятайки, че се бие за синовете си, е изключено да се провалим.
– Но когато открие, че синовете ѝ са мъртви?
– Стига да го научи след битката, за нас няма да има значение.
Той кимва:
– И тогава тя просто ще се оттегли.
– Синът ми Хенри е сгоден за принцеса Елизабет – отбелязвам. – Елизабет Удвил ще бъде майка на кралицата; това ще ѝ е достатъчно, ако синовете ѝ вече ги няма.
Той засиява, разбрал внезапно плана ми.
– А тя смята, че си е осигурила подкрепата ви! – възкликва. – Че нейните амбиции съвпадат с вашите!
"Да", казвам си. "А вие също си мислите, че сте си осигурили подкрепата ми, и че ще доведа сина си, за да убие Ричард вместо вас. Че ще използвам скъпоценния си Хенри като оръжие заради такъв като вас, за да ви осигуря безопасно достигане до трона".
– А ако – той придобива смутено изражение, – ако, да пази Господ, синът ви Хенри загине в битка?
– Тогава вие ще бъдете крал – казвам. – Аз имам само един син, и той е единственият наследник на моя род. Никой не би могъл да отрече, че ако Хенри загине, вашите претенции за престола ще бъдат най-основателни. А ако оживее, тогава ще можете да разчитате на неговата признателност и да получите каквито земи пожелаете. Разбира се, аз мога да обещая от негово име, че всички земи на фамилията Бохун ще ви бъдат възстановени. Двамата най-сетне ще сте донесли мир на Англия и ще сте отървали страната от един тиранин. Хенри ще бъде крал, а вие ще бъдете най-великият херцог в Англия. А ако той умре, без да остави потомство, ще бъдете негов наследник.
Той се смъква от столчето си и коленичи пред мен, с ръце, вдигнати към мен в стария жест на вярност. Свеждам лице и му се усмихвам – на този красив млад мъж, красив като актьор в поетична драма, изричащ думи, на които със сигурност никой няма да повярва, предлагащ преданост, докато преследва единствено собствената си изгода.
– Ще приемете ли клетвата ми за вярност към вашия син? – пита той с блеснали очи. – Ще приемете ли клетвата ми, и ще обещаете ли, че той ще се присъедини към мен срещу Ричард? Че ще бъдем двамата заедно?
Поемам ръцете му в хладните си длани.
– От името на сина ми, Хенри Тюдор, законния крал на Англия, приемам верността ви – изричам тържествено. – Вие, той, и вдовстващата кралица Елизабет заедно ще съборите от власт Глигана и отново ще върнете радостта на Англия.
Тръгвам си от обяда с Бъкингам, чувствайки се странно потисната, съвсем не изпитвам тържество. Би трябвало да съм изпълнена с възторг: той смята, че е подлъгал сина ми да събере войска и да се бие за неговия бунт, а всъщност ние му заложихме капан. Задачата, която си поставих, е постигната; Божията воля е изпълнена. И все пак... и все пак... Предполагам, че е заради мисълта за онези две момчета в Тауър, които изричат молитвите си и се покатерват в голямото си легло, надявайки се, че утре ще видят майка си, вярвайки, че чичо им ще ги освободи, без да знаят, че вече е сключен мощен съюз между мен, сина ми и Бъкингамския херцог, че съюзниците очакват вестта за смъртта им, и няма да чакат още дълго.
Септември 1483
Най-сетне получих своето. Наследих кралството, за което мечтаех, когато се молех на Девата Жана и исках да бъда на нейно място – единствената девойка, която вижда, че нейното кралство ще се издигне, единствената жена, която знае, от Самия Господ, какво трябва да се направи. Покоите ми в лондонската ни къща са тайният център на бунта; всеки ден пристигат и заминават пратеници с новини за въоръжаване, искат пари, получават оръжия и тайно ги измъкват от града. Работната ми маса, която някога беше отрупана с купища религиозни книги, сега е покрита с внимателно прекопирани карти, а в чекмеджетата ѝ са скрити шифри за тайни послания. Дамите ми се обръщат към съпрузите, братята или бащите си, заклевайки ги да пазят тайна, и ги обвързват с нашата кауза. Приятелите ми в църквата, в града и из земите ми се свързват помежду си и разпростират към провинцията мрежа от заговорници. Преценявам на кои хора трябва да се има доверие и на кои – не, и сама се обръщам към тях. По три пъти на ден коленича, за да се моля, и моят Бог е Богът на праведните битки.